Държавните и общинските власти се заеха да чистят избирателните списъци за евровота, независимо че още не е гласуван нов Изборен кодекс и не е насрочена дата, установи проверка на "Труд".
Служба "Гражданска регистрация" (ГРАО) в регионалното министерство е разпратила до всички общини списъци с имената на хора с настоящ адрес в държави извън Европейския съюз и постоянен адрес в съответната наша община. Причината е, че ако евровотът е на 25 май, както се очаква, изискването за уседналост влиза в сила от 24 февруари.
Указанието на ГРАО е да се провери дали тези хора не са се завърнали междувременно у нас, или не пребивават трайно в друга страна от ЕС. Целта е тези граждани да бъдат призовани да си актуализират настоящия адрес поне 3 месеца преди датата за евроизборите. В противен случай те ще бъдат заличени от избирателните списъци и няма да имат право да участват във вота, ако не е спазено изискването на Избирателния кодекс за уседналост от 3 месеца.
От ГРАО отказаха да обяснят откъде са им данните за хората, които трябва да отпаднат, и дали са коректни. През 2011 г. на местния вот, за който също има изискване за уседналост, граждани, пътували зад граница, масово се оказваха без право на вот. Причината бе в некоректни данни, подавани от МВР до местните администрации и ГРАО. Специалисти припомниха, че никоя от институциите у нас не води регистър на влезлите и излезлите през границите българи.
Именно заради вечните проблеми около избирателните списъци и актуалността им, юристи призоваваха да има активна регистрация на желаещите да пуснат бюлетина. Заради хаоса през 2011 г. много попаднали в забранителните списъци недоволстваха, че не са подавали заявление за отрегистриране, припомниха от община Шумен. Освен това гражданите били недоволни, че се налагало да плащат 5 лв. такса за промяна на настоящия адрес. Сега би трябвало да бъдат издирени 7191 души, каза шефът на дирекция "Гражданска регистрация" в общината Катя Иванова. Общината обаче няма да праща писма, защото предишния път от над 5000 поканени се отзовали едва 100 души. Ще разчитат на медийната разгласа.
8092 имена съдържа списъкът, получен в Пловдив на 31 януари. От общината уточниха, че не е фиксирана крайна дата, тъй като все още няма официално подписан указ от президента Росен Плевнелиев за насрочване на вота, въпреки че се очаква той да е на 25 май във всички европейски страни. Най-малко - едва 640 души, са в район "Източен", където се намира най-голямото ромско гето в България - "Столипиново", а най-много са в район "Централен" - 2732 души.
От градската управа призоваха пловдивчани, които са се завърнали от Русия, САЩ, Канада, Австралия, Турция, Близкия или Далечния изток и от всички държави извън ЕС, все пак да си сменят настоящия адрес до 24-25 февруари, тъй като това не може да стане по служебен път. Ако хората са у нас и искат да участват във вота за европарламент, ще трябва да подават заявления преди гласуването и да бъдат дописани.
"Още никого не можем да извадим от избирателните списъци. Няма гласуван нов Избирателен кодекс. Вотът не е насрочен с указ на президента. Как да се прилага принципът за уседналост при това положение, всичко е предварително", казаха от службите ЕСГРАОН и ГРАО при общината в Кюстендил. Но признаха, че правели "някакви проверки".
Община Монтана, която има да провери само 247 души, е изпратила до всички писма с обратни разписки, с които ги уведомява, че ще бъдат отписани от избирателните списъци, ако не се регистрират. "Има хора, които са си в България - те ще бъдат оставени в списъците, които са в чужбина - ще бъдат заличени", каза шефката на Административно-правно обслужване Антоанета Коцина.
От избирателните списъци на община Хасково могат да бъдат заличени рекордните 9276 души, които през последните месеци са имали адрес в страни извън ЕС. Това е общата бройка, която общинската служба ГРАО трябва да провери, съобщи говорителят на общината Бояна Тодорова. Проверката обаче все още се извършва и не се знае колко хора ще изпаднат от списъците. Огромната част от тези хора са с адреси в Турция. 6012 са жителите на община Разград, за които има данни, че са извън България и трябва да бъдат заличени. Във Варна под въпрос са 5400 души, съобщи секретарят на общината Кристиян Богоев. Всички те са с настоящ адрес в държави извън Европейския съюз. Чрез районните администрации ще се потърси контакт с тях на постоянните им адреси. Около 1300 души в община Стара Загора може да бъдат заличени. До всички тях вече са изпратени писма. От община Ловеч разпращат писма до 353 души. Списък с 226 имена проверяват в Смолян. И там хората са пребивавали най-вече в Турция и САЩ. "Ще пратим покани до всеки един, за да уточни настоящия си адрес", каза Емил Дурсев, шеф на дирекция "Административно - информационно обслужване" към община Смолян.
От Столичната община не можаха да посочат броя на гласоподавателите, които може да бъдат отписани от списъците в София, тъй като документите са били изпратени от ГРАО към 24 районни кметства. В район "Кремиковци" например ставало въпрос за около 60 човека. Ще им изпращат писма с обратна разписка и ако адресатите не се отзоват, ще бъдат заличени.
Според изборното законодателство местните администрации, които водят регистър на населението, съставят избирателните списъци. Те се отпечатват за изборния ден от ГРАО. В списъка на всяка секция се вписват всички пълнолетни граждани, които не излежават ефективна присъда или не са под запрещение, и имат постоянен адрес на територията на съответната община. Желаещите да гласуват по настоящ адрес обикновено трябва да подадат декларация за това в определен срок преди изборния ден. За всеки избор сроковете се уточняват от ЦИК.
При местни и европейски избори, за които има изискване за уседналост, от избирателните списъци се заличават лицата, които в определен от закона период преди вота са живели извън съответната община или извън България. За евровот изискването е гражданинът да е пребивавал трайно у нас или в страна от ЕС последните 3 месеца преди изборния ден. Живеещите зад граница обаче не са длъжни да декларират настоящ адрес, а "Гранична полиция" не води регистър на влизащите и излизащите от страната. Затова "отсяването" крие рискове хора, отговарящи на условията, да отпаднат от списъка. По закон при такива грешки гражданите имат право да представят декларация, че са живели най-малко 60 дни в България или друга страна от ЕС и да бъдат дописани в избирателния списък. Срокът за изчистване на грешки също се приема от ЦИК. Очаквано депутатите от БСП и ДПС отхвърлиха предложенията на ГЕРБ в новия Изборен кодекс да се запише задължително гласуване и електронен вот за българите в чужбина.
