Пускам телевизора. И чувам:

„Митко, това е  Мая. Дошла е да те купи.” (тъповато изглеждащ мъж стреснато наблюдава жена си, която му води друга жена в  хола у дома) – „Да, пуснах те в „......”(тук е името на рекламирания сайт за безплатни обяви, където мъжът под чехъл вижда обявата за собствената си „продажба” – „Продава се мъж – ИЗГОДНО”);

„Нали?!...” – казва непозната жена-купувачка и с пръст илюстрира въпроса си (нали му става на твоя?), а съпругата-продавачка с престорена гордост и подсмихване казва – „О, да!!”....”Окей, купувам го” – и купувачката подава парите в ръцете на съпругата-продавачка. През това време тъповато изглеждащият представител на съпрузите плашливо се отдалечава от компютъра с обявите, безпомощно поглежда към жена си с умолителния поглед – „не ме продавай”, ама съпругата е взела парите вече и най-безцеремонно избутва мъжа си в ръцете на новата МУ собственичка. Рекламата завършва с  остроумния текст – „Не можете да продадете мъжа си в „.....име на сайт за обяви......”, но можете да продадете всичко останало!”.

Край на рекламата.

В следващите 2 часа ще я чуя още поне 7 пъти.

Седя пред телевизора и мисля – къде и кога всичко успя да се обърка така?

Ако тази реклама не беше за МЪЖ, а за ЖЕНА – досега Комисията за защита от дискриминация щеше да е затънала в купища сигнали и жалби, в които разни НПО-та и феминистки оплакват незавидното състояние на горките жени, които, виждаш ли как ги обиждат по телевизора.

Българският мъж няма кой да го защити. Просто няма.

Българският мъж без проблем може да бъде представян многократно в медиите чрез тази еманация на рекламистката мисъл у нас като пълен нещастник, заврян в хола на жена си, без капчица достойнство и нулева мъжка категоричност. Ужас. На простонароден език, такива мъже са наричани с името на женския полов орган.

Българският мъж, а и мъжът изобщо, е тотално опредметен в тази реклама. Той е вещ, която носи пари. Лишен е от човешките си качества, а душевността му е богата толкова, колкото на една марула. Или вафла.

Абе, българският мъж е сериозно обиден чрез тази реклама. Но на никого не му прави впечатление.

Представете си, зад направата на тази реклама  стои цял екип от хора, които са мислили как да я направят. После други хора са  гледали готовия продукт и са ОДОБРИЛИ  той да излезе в ефир. И на никого не му е хрумнало, че тази реклама унижава мъжа и девалвира тотално образа му.

Е, ако в рекламата имаше не МЪЖ, а ЦИГАНИ или ГЕЙОВЕ, чувствителността ни щеше да се събуди на секундата. В миг, хоровете от защитници на правдата и толерантността щяха да  запеят – що за държава е тази, която си позволява такъв език и такъв позор за своите свободни граждани – циганите и гейовете.

Тогава, армията от НПО-та и други усвояващи евро-пари хора и асоциации щяха да грачат неспирно, докато рекламата не бъде унищожена и свалена от ефир.

Но не.

Ние живеем в страна, подвластна на свободата на словото и мисълта. Защо да не можем да гледаме тази реклама?

Живеем в държава, в която подават сигнал срещу журналист, който е писал за менструацията и политиката като метафора.

Живеем в държава, в която, ако кажа, че хомосексуализмът не е нещо нормално – ще ме обявят за дискриминатор.

Живеем в  държава, в която турците имат новини на турски по националната телевизия.

Живеем в държава, в която не мога да наричам циганите цигани, без риск да ме обвинят в расизъм и груб език.

Живеем в държава, в която не мога да изразя спокойно мнението си към, което и да е малцинство, без притеснението, че някой ще ме обяви за нещо-фоб или човек с предразсъдъци. А може и да ме съдят.

И в същата тази държава, аз от седмици гледам рекламата, в която мъжът е унищожен. Няма го.

И да, жена съм, но в мен се загнезди страховито омерзение от видяното.

Обидена съм. Ясно ли ви е?

Обидена съм от тази реклама и знаете ли защо?

Не е дори заради образа на мъжа в нея. Защото, Слава Богу, мъжете няма да се засегнат от една шибана реклама. Твърде заети са да работят, че да се занимават с глупости. По-добре да полеят рекламата с бира, отколкото да й се дразнят.

Но аз съм обидена, че в тази държава, някой – неизвестно кой, някъде – неизвестно къде, смята мен, моите умни приятели, и други умни непознати – за хора без капчица вкус.

Тази реклама демонстрира лош вкус и очакването за такъв сред всички нас.

Тази реклама иска да изкара пари от клишето, че всички българки са златки, а всички българи са панайотовци.

Тази реклама е последният признак за обърнатия на пода тиган с ценности.

И някой трябва да се разкрещи, че в кухнята има проблем.

Иначе ще стане пожар. И нещо или някой ще изгори. Сигурно е.

Ева Истаткова