Софиянецът зарязва заплата от 5000 евро, прави околосветско пътуване и
акостира в манастира послушник.

Той е на 39 години от София. Завършил е магистратура по макроикономика и европеистика в Германия и Англия. Специализира във Флоренция, преподава като д.и.н. в университета в Брюж. Владее 8 езика. Да спечели конкурс за евроексперт в централата на ЕС в Брюксел, е фасулска работа. Впечатлената от знанията му комисия предлага да си избере измежду 7 длъжности. Решава да е анализатор на икономическите отношения между ЕС и страните кандидат-членки за ЕС. Има високоплатена работа, за която всеки млад човек мечтае - свобода, пътешествия, голяма заплата... След две години се отказва от светската си кариера.

Напуска и прави
околосветско
пътешествие

Прибира се в София, оставя ненужния вече багаж. Казва на майка си какво е решил. Тя заплаква. Той взема само личните вещи и отива в "Зограф". Става монах. Тази достойна за филм история може да разтърси всеки. Но колко смел трябва да си, за да го направиш? Монасите не обичат да говорят за предишния си живот, но той скланя, защото изпълнява волята на йеромонах.
Припознал Бога има-няма 25 години. "В нашето семейство винаги са се спазвали традициите, на Великден са се боядисвали яйца, но дотам. Не съм познавал нито тайнствата на църквата, нито изповедта, нито причастията, а по-скоро народните традиции. А Църквата ми бе позната не от тържествената страна с пищните служби, а само откъм тъжната страна с погребения и панихиди, тъй като баща ми си отиде млад. В храм съм влизал най-много да запаля свещичка, но да участвам в цяла служба - не", разказва историята си отецът.

Всичко подсказва блестящо бъдеще - Кирил е отличник на Немската гимназия в София, завършва магистратура по макроикономика и европеистика в чужбина, във Флоренция специализира в един от най-добрите университети на Европа. Но неведоми са пътищата Господни.

"През 2001 г. във Флоренция влязох случайно в Руската православна църква. Плени ме като храм и като община. Не знам дали по Божия промисъл свещеникът - бивш професор по физика и математика, видя у мен любовта към езиците. Попита ме не искам ли да чета на черковнославянски службата на часовете - десетина минути преди светата литургия. Събуди любопитство. Започнах да се упражнявам вкъщи по четене. Бях на 24 години, правех докторат по икономика. Започнах да ходя редовно на църква и да чета на черковнославянски. Заваляха и мои въпроси към свещеника. Стигна се и до първата ми изповед, до първо причастие. Няколко месеца по-късно дойдох на Света гора - лятото на 2001 г. Не съм имал монашески помисли, бях като обикновен поклонник, чул за Зографския манастир и отишъл да го разгледа. Първото чувство бе на уплаха. Бях заварил още газените лампи по коридорите и килиите - малко стряскащо за млад човек, идващ от Запада. Но въпреки това продължих да идвам по няколко пъти всяка година в "Зограф". Обяснявах си го, че по някакъв начин

св. Георги ме
теглеше насам

Живеех си по света, но усещането за Света гора и монашеските служби и животът там не ме напускаха. Разпали се и желанието да дойда завинаги..."
Още при първото му отиване в "Зограф" на евроексперта се случва нещо интересно. Изповядва се при един от монасите, но година по-късно същият йеромонах Козма му признава, че му бил забравил името, но го записал да го поменава в молитвите си като Климент. 10 години по-късно на подстрижението му за монах точно този отец Козма го води под мантия за подстрижението му в монашеското. Името за монах не се избира, а се дава в последния момент от игумена. И дядо Амвросий отсича: "Да бъде Климент!"
Дали съжалява за избора? Монахът отрича безмълвно, само с озарено от усмивка лице. Предишната му биография остава в отминалия му живот. През 2004 г.

специализира във
Флоренция и става
преподавател в
университета в Брюж

След две години е сред малцината, които печелят конкурса за експерти в Евросъюза. Назначават го като икономист в Еврокомисията. И сега определя работата като прекрасна. "Правех обзор на икономическите отношения между ЕС и страните - кандидат-членки за ЕС - Грузия, Армения и Азербайджан, и следях за политиката на страните в Персийския залив. Имах голяма свобода и време за пътешествия. Бе страшно интересна и добре платена доживотна работа, свързана с командировки, за каквато всеки млад човек си мечтае. Вземах чисти около 5000 евро на месец, допълнителни екстри, командировки, осигуровки. С бонусите имах 64 дни годишен отпуск. Прекарвах ги в пътешествия в православни страни като Русия, Близкия изток, Сирия, Ливан...Работих две години и в края на 2006 г. напуснах. Една година обикалях света, за да опозная православните храмове и светите места в Русия, САЩ, Япония, Австралия. Видях местата на св. Йоан Шанхайски, св. Николай Японски... Не бях само в Латинска Америка. Пътешествията бяха моята страст. След околосветското дойдох в "Зограф".
Решението му не е спонтанно, а узрявало от 2001 г. до 2009 г. "Почувствах теглене към Света гора, което с годините се увеличаваше дотолкова, че трябваше да прекъсна връзките с външния свят. Не дадох обяснение на колегите. Според човешката логика това е нелогично решение. Но това е само според човешката логика. Тук човек идва по Божия промисъл. Не са важни моите усилия за откъсването ми от света, защото без Божия промисъл човек не може да го направи", казва той. Роднините му не приемат решението да се замонаши. Майка му още го преживява и още поплаква, но той се надява, като минат 6-7 години, да се промени и даже да се "зацъркви", както ставало с близките на другите братя в манастира. Тя обаче да знае, че всеки ден я поменава в молитвите си.

Той не вижда противоречия между познанията за света, за които учи и гради кариера, и познанията за Бога. Знае, че голям процент от

работещите в НАСА са
вярващи, точно
защото с интелекта си
разбират, че теориите
за генезиса на света
не са реални

"Те разбират, че няма еволюция, има творец. А това са високоинтелигентни хора. Така е с много математици и физици", казва Климент.

Братята му знаят, че не е "душеспасително" да си спомня често за предишния си живот и ангажират дните му с работа, за да не мисли много какъв е бил. Той минава 3-годишния, период на послушник в кухнята, като бели картофи и мие чинии. Това е първото му т.нар. послушание, което го праща в трапезарията и в кухнята. От януари монахът вече е повишен в помощник-готвач.От раздаване на готова храна досега вече трябва сам да я приготвя. Втората му задача е да приготвя зехтина в манастира. И нали интелектът не може да се скрие, намалява градусите при студенопресоване на маслините от 26, кавато е формулата, на 19 градуса. Резултатът е регистриран в изследователската лаборатория на БАН - толкова висококачествен зехтин досега не е срещан. Монахът обяснява,че 70% от зехтина дава смляната костилка. Смисълът на послушанието не е някакво си наказание, напротив - като се жертва монахът за другия и се труди с любов, да е като икона за Господа.

Познанията си по немски, английски, френски, италиански, испански, руски и гръцки и черковнославянски използва, ако трябва да упъти чужденец, дошъл в "Зограф".
Не поддържа връзка с приятели от външния свят, нито с роднини. С родата се чува един-два пъти в годината, 2 пъти за 4 години е ходил до София. "Който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен", казва Господ и това ми е утеха, защото много обичам близките си. Но съм спокоен, че Господ се грижи за тях."
Не му липсва интернет, ползва го само за нужди на манастира и отдавна е зарязал пощата си. Не мрънка за трудностите, напротив: "Послушвичеството ми мина някак бързо и не съм имал моменти на разколебаване и мисъл да напусна манастира."
Климент е можел да избере свещеничеството - пак ще бъде близо и в услуга на Бога, но ще има дом, семейство, ще продължи рода си.

"Седем години
обсъждах в себе си
кой ще е моят път -
семейният или
монашеският

Дълго продължи този избор. Св. Георги надделя и ме извика тук - живеех в света, а си мислех за Света гора. Имал съм кариера - да, но човек си дава сметка, че земният свят е суетен. Като икономист нямаше да бъда по-полезен на човечеството, отколкото като монах. Монахът се моли с часове всеки ден за хората по света. А силата на молитвата е огромна, усетил съм я върху себе си.