Еньо Вълчев бе терминатор на тепиха докато се състезаваше

На 78-годишна възраст тази сутрин почина олимпийският герой на Хасковско Еньо Вълчев. Един от най-великите и титулувани български борци си отиде от масиран инфаркт. Сърцето на Еньо Вълчев дълго бе подлагано на атаки, но благодарение на силния дух и 7-те байпаса, то устояваше. До тази сутрин.

В региона където борбата е на особена почит, Бат Еньо имаше заслужен и неувяхващ статут на легенда. Той е единственият, който има пълен комплект олимпийски медали-златен от Токио 64-та, сребърен от Мексико 68 и бронз от Рим 60-та. Световет шампион от Толедо 62-ра с още два сребърни и един бронзов медал от световни първенства. Двукратен европейски шампион.

Единственият друг борец от Хаскоско с олимпийска титла е също вече покойния Атанас Комшев.

Всъщност Еньо Вълчев е роден в старозагорското село Полски Градец на 4-ти януари 1936-та година. Кариерата му обаче започва и завършва в Димитровград, макар между това да има успешни престои в грандовете ЦСКА и Левски София. Несменяем национал във времето на активната си състезателна дейност. Впоследствие става един от основателите на женската борба в България. Неговият клуб в Димитровград години наред не излизаше от тройката на България по спечелени медали и точки от големи първенства. За разлика от други спортисти, Еньо Вълчев не забравяше откъде е тръгнал и повече от 30 години неизменно участваше и подпомагаше народните борби в региона.

Обявен е за почетен гражданин на Димитровград и София. През 2005-а е приет е в "Залата на славата" на световната борба в Оклахома (САЩ).

Погребението на легендата ще е във вторник, 18-ти февруари от 11.30 часа на Боянските гробища в София, съобщиха от семейството на починалия.

Г.Христов

Знаменитата олимпиада в Токио 64-та. Еньо Вълчев на върха на почетната стълбичка. сн. личен архив

Една от последните му публични прояви-на народните борби в Калугерово през август 2012-та година. До него е Димо Костов