Днес е трудно да се повярва, но чак до 19. век европейците са се къпели по 1-2 пъти годишно, а често и по-рядко. Например испанската кралица Изабела I Кастилска твърдяла, че се е къпала само два пъти в живота си – когато се родила и на сватбения си ден. 

Днес в Европа и Америка душът е ежедневие. Всички, които отстъпват от това правило, ни приличат на вонящи варвари. 

От гледна точка на хигиената обаче необходимо ли е да взимаме душ толкова често? 

Свинството – двигател на прогреса 

В античността са се миели не само заради самата чистота. Римските терми например по нищо не отстъпвали на съвременните спа курорти – мрамор, мозайки, затоплени подове, уханни масла и вани с различна температура на водата. 

В Средновековието къпането било скъпо и трудно. Ваните представлявали огромни дървени корита и не всеки замък разполагал с такава. Водата за къпане се подгрявала в големи казани, които били тежки за носене, а за затоплянето им отивали много дърва. Водата бързо изстивала – аристократите се боели да не се простудят. Църквата учела, че къпането носи болести. А в едно и също корито – с една и съща вода – се къпело цялото семейство – първо стопанката. 

Къпането през Средните векове се смятало едва ли не за грях. Грижата за тленното тяло била нежелателна, трябвало да се мисли само за чистотата на душата. Освен това къпането неминуемо е свързано с голотата, която след греха на Адам и Ева се смятала за срамна. 

Вследствие на това „букетът” от средновековни болести – треска, дизентерия, тиф, холера, чума – бил богат. Въшките, бълхите, дървениците и другите паразити били нещо обикновено и дори не им обръщали внимание. 

Истински странното обаче е, че античистотата в средновековна Европа диктувала модата и движела напред науката. Например през 14. век било много модно долното мъжко бельо с широко дъно и тесни крачоли. Тенденцията била започната от френския крал Луи Х, който страдал от страшна дизентерия. 

Злите езици мълвят (а историята потвърждава), че прочутите френски парфюми са се развили не заради изящното изкуство на флирта, а за да приглушават смрадта, която лъхала от благородните дами и господа.

А учените били принудени да измислят все по-съвършени лекарства и терапии, за да се справят с епидемиите, причинени от лошата хигиена. 

Мръсният заговор 

За разлика от Западна Европа, славянският свят бил по-голям почитател на миенето. Свидетелство за това е популярната и до днес руска баня. За нея се знае от летописи, датиращи чак от 11. век. Почти всяка къща имала своя баня. Тя се затопляла с дърва, а вътре се „запарвали”, биели с хвойнови снопчета за изваждане на мръсотията от порите и... разговаряли. Както в древен Рим, руската баня била и си остава социално място за общуване и забавление – там се яде, пие, разговаря, хората стоят понякога с часове. 

В градовете, включително и в българските, имало обществени бани. До средата на 18. век в много от тях нямало разделение по пол – жените и мъжете в много славянски страни се миели заедно. Това ставало обикновено веднъж седмично – в събота или неделя, или преди голям празник. Тогава се обличали и „новите дрехи”. 

Да се миеш или не – там е въпросът

Защо днес общественото мнение очаква да се мием толкова често? Душ на ставане, душ преди лягане, душ след фитнес, душ преди излизане... 

По мнението на социолога Елизабет Ланкастър това поведение е продиктувано от обществените нагласи и... от търговията. Какво би станало, ако се миехме по-рядко, с индустриите за производство на шампоани, сапуни, гелове, лосиони, балсами...? 

Независимо дали е необходим толкова често, или не, душът и ваната имат едно много важно качество – те носят чувство за лекота не само на тялото, но и на душата. Топлата вода е великолепен способ да релаксираме. От психологическа гледна точка тя обаче ни дава и нещо повече – чувството на самоувереност. Когато общуваме, усещането за чистота ни кара подсъзнателно да изпитваме превъзходство и увереност, че "сме се погрижили за себе си". 

По мнението на д-р Санджай Джайн – автор на множество книги за идеалния житейски баланс – правила за това колко често трябва да се мием няма и не може да има. Много медици смятат даже, че при къпане не е задължително да ползваме сапун – обикновената вода прекрасно може и сама да отмие нечистотата от тялото ни. Краткият душ един – два пъти дневно без гелове и шампоани е напълно достатъчен за поддържане на добра хигиена. Дрехите ни предпазват достатъчно добре от бактериите в околната среда. Единствената част на тялото, която често трябва да се мие със сапун, са ръцете.