Парламентарният маратон с приемането на изборния кодекс е водеща тема за петъчните вестници.

„Избирателната система при изборите за народни представители ще е пропорционална с преференциален вот. Това решиха депутатите с приети на второ четене текстове от новия Изборен кодекс, съобщи Дарик.
В многомандатни изборни райони ще бъдат регистрирани кандидатски листи на партии и коалиции и на инициативни комитети. Преференцията ще се реализира като при гласуване избирателят ще може да отбележи едно предпочитание за кандидат в дадената листа. По този начин той ще изрази своето предпочитание за реда на подреждане на кандидатите в листата.
Дебатът за мажоритарния вот скара депутатите в пленарната зала.
Народните представители отхвърлиха предложението на ГЕРБ да се върне мажоритарния вот на изборите. Идеята беше в парламента да има 32 народни представители, избрани не чрез пропорционалната листа, а по мажоритарен принцип.
Депутатите от БСП, ДПС и „Атака" обаче бяха единодушни, че тази система е сбъркана на нашите географски ширини.
Павел Шопов от „Атака" заклейми ГЕРБ в нездрав интерес към мажоритарния вот. „Георги Първанов, за да съсипе БСП, прокара тази идея 31 мажоритарни кандидата, от които шест взеха от ДПС и 25 взехте вие (бел.ред. „Коалиция за България". Сега на ГЕРБ му се иска вместо да има 92 народни представители, те имаха 116-117. Как да не се връщат назад", каза Шопов..." - в. „24 часа".

„БСП и ДПС бетонираха водачите на листи за българския парламент. С текст в новия Изборен кодекс, който бе приет на второ четене по предложение на Мустафа Карадайъ (ДПС), управляващите на практика обезсмислиха преференцията и мажоритарния вот при избори за Народно събрание...
Снощи бе прието уседналостта за първите да е 3 месеца.
Дори и кодексът да бъде приет още днес, не е ясно дали президентът Росен Плевнелиев няма да спъне новите изборни правила за евровота с най-тромавата процедура на вето.
Иначе след дълги спорове вчера бе решено, че избирателните райони при вот за български парламент остават 31. Макар че предложението на БСП бе Варна да бъде разделена на две - град и област, социалистите се цепнаха при гласуването и това не се случи..." - в. „Труд".

„На изборите за евродепутати избирателите ще могат да гласуват за определен кандидат, а ако някой събере повече от 5% от гласовете за партийната листа, ще може да я оглавява. По предложение на основния автор на новия Изборен кодекс Мая Манолова (БСП) депутатите приеха предложението на ГЕРБ прагът да бъде намален на 5 на сто. Според действащия кодекс той е 6%, а от левицата първоначално предлагаха 7%.
Часове по-рано управляващите приеха предложение на ДПС, с което на практика обезсмислиха преференцията при парламентарни избори - бюлетините, в които не е отбелязано предпочитание за определен кандидат, да се считат за глас за водача на листата. Все пак остана възможността за пренареждане на второто и следващите места, ако някой от кандидатите е получил повече от 7% от гласовете за листата.
В пленарната зала Манолова изтъкна, че при изборите за евродепутати, където партиите имат само една листа за цялата страна, се работи с хиляди гласове. Така прагът от 7% на практика е много висок.
Четин Казак (ДПС) възрази, че партията му нямала "двойни стандарти". "Нямаме подобно прикрито, да не кажа изменчиво поведение, само и само да се харесаме на някои неправителствени организации", заяви той, като намекна, че ниският праг е бил едно от основните изисквания на гражданските организации, които участваха в дискусиите за новия Изборен кодекс, организирани от Мая Манолова.
След като по-рано днес депутатите решиха да удължат заседанието си до 21 ч., половин час преди планирания край Петър Курумбашев (БСП) поиска второ удължаване - до 23 ч. Аргументът - "Вместо ентусиазмът да намалява, той се увеличава". В късния следобед в гласуванията участваха стотина депутати, а преди предложението на Курумбашев - над 150..." - в. „Дневник".

„След бурни дебати депутатите окончателно отхвърлиха възможността изборите за народните представители да включват и мажоритарен елемент. Така вотът ще се произвежда по пропорционална изборна система с предварително регистрирани кандидатски листи. При гласуване за Велико народно събрание мажоритарният елемент също отпадна, след като бе отхвърлено предложението на ГЕРБ за смесен вот. Не бе прието и искането на партията на Борисов прагът за влизане на партии и коалиции в парламента да падне от 4% на 3%..." - в. „Стандарт".

„Новият Изборен кодекс засега запазва принципа на уседналост при местни и европейски избори. На заседание в четвъртък, продължило до късно вечерта, депутатите решиха да запазят текстовете от сегашния закон, според които за кметове и общински съветници могат да гласуват само тези, живели най-малко 6 месеца в съответното населено място, а за евродепутати - само тези, живели поне три месеца в България или друга страна от Европейския съюз. В допълнителните разпоредби на кодекса се урежда, че това са избиратели с постоянен и настоящ адрес в страната.
От ДПС до последния момент настояваха още в обсъжданите текстове да се запише, че е достатъчен един от двата адреса в България - постоянен или настоящ, и така въпросът с уседналостта да се реши, преди да се стигне до допълнителните разпоредби. Предложиха няколко редакционни поправки, с които изискването избирателят да е живял в страната въобще да отпаднат, като се позоваха на Конституцията.
В крайна сметка всички те бяха отхвърлени с гласовете на БСП, ДПС и "Атака"." - в. „Дневник".

„Големите партии влязоха в сговор срещу избирателите
Опасенията, че новият Изборен кодекс няма да допусне ефективно преференциално гласуване за депутати, напълно се оправдаха. При окончателното гласуване на текстовете вчера БСП се огъна под натиска на коалиционния си партньор ДПС и бе приет компромисен вариант, който на практика обезсмисля първоначалния замисъл - хората да могат да гласуват за личности. По предложение на ДПС бе записано, че когато избирателят не посочи определен кандидат в бюлетината, гласът му ще се зачита като вот за първия в листата.
Предложението бе прието без дебати със 79 гласа "за", 8 " против" и 7 "въздържали се". За прокарването на текста спомогна и отсъствието на повечето депутати от ГЕРБ, които можеха да обърнат вота със своите 93 гласа.
Гласуваното предложение означава, че водачите на парламентарни листи ще са неприкосновени и гарантирано ще влизат в парламента.
Идеята на преференцията е всеки избирател да може да посочва свой предпочитан кандидат от партийната листа, за която гласува. Ако този кандидат събере определен брой преференции, отива на предното място в листата и по този начин се вкарва мажоритарен елемент в пропорционалния вот. Преференцията е най-ефективна, когато е задължителна и прагът за разместване е нулев, т.е. подредбата става според броя получени предпочитания. Това дава възможност на избирателите сами да редят листите. Тъкмо за този вариант настояваха експертите в обществения съвет към временната комисия за нов Изборен кодекс. Тяхното становище обаче бе взето само за сведение...
"За нас беше ясно от самото начало, че заради противоречията между трите парламентарни групи преференцията и мажоритарният елемент няма да се случат. Осем месеца ни лъжете", заяви от парламентарната трибуна зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева. "Смятате, че сте чисти политици, които не лъжат. Това ли смятате? Жестоко се заблуждавате", отвърна й Йордан Цонев (ДПС)...
Основното притеснение на политиците е, че преференцията ще стимулира вътрешнопартийните боричкания и гласуването на базата на местен патриотизъм. Дори от ДПС, чиито електорат се слави с желязна дисциплина и стриктно следване на партийната повеля, признаха, че се притесняват от подобни тенденции..." - в „Сега".

Провокациите срещу етнически мир също са сред темите на всекидневниците.

Висшият съдебен съвет (ВСС) осъди остро сблъсъците в центъра на Пловдив на 14 февруари, докато апелативният съд заседаваше по иска на мюфтийството за собствеността върху карловската Куршум джамия. Тогава по Джумая джамия бяха хвърляни камъни и павета, имаше и ранени хора. В декларация ВСС упрекна общинските власти, че позволяват събиранията пред съдебни сгради. Два дни по-рано и съюзът на съдиите написа открито писмо срещу недопустимия натиск върху съда и иронично отбеляза, че когато са приемани законите, които позволяват реституция на вакъфските имоти, никой не е протестирал. МВР се оправда за случилото се с нежеланието на кмета Иван Тотев да се съобрази с предупрежденията на полицията и да забрани митинга.
Главният прокурор Сотир Цацаров, който е бивш председател на окръжния съд в Пловдив, също се включи по темата: "Пловдив не е град, който е свикнал да вижда запалени джамии. Гражданите на Пловдив не са хора, които биха атакували турско, гръцко или дявол знае кое консулство", заяви той. По думите му, протестът е "елементарно реализиране на политически цели"..." - в. „Сега".

„По инициатива на главния прокурор и още четирима членове на ВСС е приета декларация, с която се осъжда нападението.
"Беше отправено категорично послание, че намеса в работата на независимия съд няма да се толерира, няма да бъде оставен без последствие и опитът за насаждане на етническо напрежение с политически цели", заяви Цацаров.
Той каза още, че се забавя повдигането на конкретно обвинение срещу лидера на Атака Волен Сидеров във връзка със скандала на летище Варна. Причината за това е, че преди това ще трябва да бъдат разпитани депутатите от партията, които твърдят, че фактите са други. Проблемът е с призоваването на депутатите, тъй като призовките се пращат през ръководството на Народното събрание..." - в. „Дневник".

„По време на днешното си заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) прие декларация по повод на протестните действия, провели се пред Съдебната палата в Пловдив...
В декларацията на ВСС се посочва: „На 14 февруари в гр. Пловдив пред сградата на Съдебната палата се проведе митинг на граждани, последван от шествие по улиците на града. В същото време състав на Апелативен съд Пловдив разглеждаше гражданско дело с предмет спор за собствеността на „Куршум джамия" в гр. Карлово и страни Мюсюлманското изповедание (Главно мюфтийство) и Община Карлово. Без да отрича правото на гражданите на мирни събрания (Чл. 43 ал. 1 0от Конституцията на Република България), ВСС намира, че протестът премина във форма на пряк натиск по отношение на съда. Такъв натиск е недопустим, независимо от декларираните цели на неговите организатори. ВСС с тревога отбелязва, че подобно публично събиране се провежда за втори път пред сградите на съда в Пловдив, а последвалите събития по улиците на града на 14 февруари доведоха до груби нарушения на обществения ред. ВСС напомня, че съдът прилага законите, но не ги създава. В този смисъл работата на съда не може да бъде използвана за реализиране на политически цели, както и за създаване и поддържане на напрежение между гражданите. Всяка форма на натиск по отношение на съдиите е посегателство върху независимостта на правосъдието и така-върху конституционния ред. Такъв натиск не може и няма да бъде толериран".
Животът ни ще бъде по-добър, ако се разбираме и се обичаме. Тези думи скандираха младежи от различни етноси в Пловдив, между които роми и турци пред Джумая джамия тази сутрин, точно под счупените стъкла на храма..." - в. „24 часа".

„Най-възмутен от събитията от миналия петък, завършили с ранени, арестувани и с погром над Джумая джамия, бе главният прокурор Сотир Цацаров. "Пловдив не е град, който е свикнал да вижда запалени джамии. Гражданите му не са хора, които биха атакували турско, гръцко или дявол знае кое консулство. И ако някой мисли, че може да разиграва тази карта с етнически и политически цели, няма да успее", заяви той.
Цацаров критикува и действията на общината в Пловдив, с която е съгласуван протестът пред Съдебната палата. Той изрази недоумение как може да не бъде спряно събиране, което се прави с мотив "предотвратяване на незаконно съдебно решение". "Имах възможност да кажа на представителя на общинските власти, разрешил протеста, че слава Богу, не той определя какво е законно", заяви Цацаров пред ВСС.
Проверка на "Труд" установи, че искането за протеста е отправено от Сдружението на българските футболни привърженици и е подписано от председателката му Елена Ваташка. Тя ни предостави писмото, с което информира кмета на Пловдив Иван Тотев, че ще има протести на 7 и 14 февруари. "Уведомяваме ви, че като сдружение с идеална цел възнамеряваме да организираме протестни прояви по повод опити за неправомерно предоставяне на държавни и общински имоти на Главното и районните мюфтийства", пише още в първото изречение. След това обаче привържениците се разграничават от всякакви партии и дори настояват общината да направи всичко възможно политически прояви да не съвпадат с тяхната..." - в. „Труд".

"Надявам се да не се стигна до ескалация на напрежението и до провеждането на Консултативен съвет по национална сигурност за етническия мир". Това каза президентът Росен Плевнелиев след срещата си с ръководството на парламентарната група на Коалиция за България. Тя е част от традиционните месечни консултации на партиите в парламента с държавния глава.
"Българската социалистическа партия изрази становище, че при необходимост трябва да се свика КСНС с оглед позициите на различните политически сили и членове на КСНС по въпросите с екстремизма и използването на езика на омразата. Ще следим внимателно процеса, ще обменяме информация с политическите партии и ако има нужда ще бъде свикан такъв съвет", продължи Плевнелиев, цитиран от БГНЕС.
"Противопоставяме се категорично на екстремизма. БСП постави тази тема по време на срещата и аз им благодаря за това. Всякаква форма на екстремизма, използване на езика на омразата, религиозно, етническо и всякакво друго противопоставяне не е полезно на нацията и ние ще се противопоставяме с всички средства, включително и институционално на тези намерения", каза още държавният глава..." - в. „Стандарт".