Българските реакции на кризата в Украйна са сред водещите теми на вестниците в понеделник.
В. „Труд" публикува позиция на държавния глава във връзка със ситуацията в Украйна:
„Президентът на България Росен Плевнелиев следи с огромна загриженост развитието на ситуацията в Украйна след приемането на постановление на Съвета на Федерацията на Русия, с което се дава разрешение за използването на руски въоръжени сили в Автономна република Крим.
Държавният глава нееднократно е заявявал, че единственото устойчиво решение може да бъде постигнато по мирен начин и ако се гарантира териториалната цялост и суверенитетът на Украйна. Използването на военна сила за окупирането на чужди територии е нарушение на правилата на международното право.
Президентът призовава Съвета за сигурност на ООН и страните-гаранти за сигурността на Украйна, съгласно Будапещенския меморандум от 1994 г., да осигурят мирно решаване на проблема и да не се допуска по-нататъшна ескалация на напрежението.
През май т. г. предстои провеждането на президентски избори в Украйна. Нека украинският народ сам реши бъдещето си по демократичен начин.
При необходимост президентът ще свика Консултативния съвет за национална сигурност."
„България е за запазване на суверенитета, териториалната цялост и демократичното бъдеще на Украйна. Това изявление беше разпространено от прессекретариата на президента Росен Плевнелиев. При необходимост президентът ще свика Консултативния съвет за национална сигурност.
"В Украйна се наблюдават активни действия на въоръжени формирования с неизвестна към момента принадлежност по овладяване на обекти от критичната инфраструктура на Крим. Налице е опит за ускоряване на дезинтеграционните процеси в Украйна", гласи изявлението.
"Наличието на чужди сили и тяхното несанкционирано придвижване на територията на суверенна държава е силно притеснително. Президентът Плевнелиев призовава за прекратяване на всякакви провокативни действия, които могат да доведат до непоправими последствия както за региона, така и за международния ред", продължава то.
Президентът призовава Съвета за сигурност на ООН и страните-гаранти за сигурността на Украйна, съгласно Будапещенския меморандум от 1994 г., да осигурят мирно решаване на проблема..." - в. „Дневник".
„България изразява силна загриженост във връзка с решението на Съвета на Федерацията на Русия да разреши използването на руски въоръжени сили на територията на Украйна, в Автономна република Крим, съобщиха от пресцентъра на министерствота на външните работи. "Настояваме да не бъдат предприемани действия, които биха могли да застрашат териториалната цялост и суверенитета на Украйна и да дестабилизират целия регион...." - в. „24 часа".
„Ето какво още се казва в изявлението на министър Вигенин...
Призоваваме всички страни към сдържаност в изявленията и действията, диалог и предприемане на спешни мерки за деескалация на напрежението на Кримския полуостров.
Очакваме извънредното заседание на външните министри на ЕС в понеделник да излезе с ясни послания и предложения за намирането на мирен изход от настоящата криза, в подкрепа на стабилизацията, правовия ред, демократичното развитие и икономическото възстановяване на единна Украйна." - в. „Стандарт".
Споровете около изборния кодекс и извънредното заседание на парламента за неговото приемани също са сред темите на всекидневниците.
„Народното събрание ще проведе извънредно заседание на 4 март 2014 г., вторник, от 13.30 часа, с точка единствена - ново объсждане на Изборния кодекс, приет от парламента на 21 февруари 2014 г. Същият ден, от 10.00 часа, заседание ще проведе Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Комисията ще обсъди Указа и мотивите на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на разпоредби на Изборния кодекс, съобщават от пресцентъра на НС.
Заседанията на Народното събрание и на Временната комисия се свикват с разпореждане на председателя на Народното събрание Михаил Миков..." - в. „Стадарт".
„Парламентът ще проведе извънредно заседание на 4 март 2014 г., за да обсъди върнатия от президента Изборен кодекс, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Пак на 4 март, но по-рано, Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс ще има заседание, на което ще обсъди указа и мотивите на Росен Плевнелиев за връщане за ново обсъждане на разпоредби на Изборния кодекс.
"Заседанията на Народното събрание и на Временната комисия се свикват с разпореждане на председателя на Народното събрание Михаил Миков на основание чл.78, т. 1 от Конституцията на Република България и чл.27, ал. 3 и чл. 34, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание", гласи съобщението на парламентарния пресцентър..." - в. „Труд".
„Зам. председателят на парламента Мая Манолова разкритикува решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето на част от текстовете в Изборния кодекс.„Това е вето заради самото вето, с доста беззъби и слаби мотиви", коментира тя. Според нея Плевнелиев се опитва да пречи и на провеждане на евроизборите по новите изборни правила, и „да се постави в услуга на партията, която го е направила президент".
Президентът Росен Плевнелиев наложи вчера частично вето върху Изборния кодекс заради неефективната преференция, отказа от електронно гласуване, правилата за назначаване на Централната избирателна комисия (ЦИК) и затрудняване на процедурите за свикване на референдуми. Държавният глава връща и текст заради техническа грешка в методиката за разпределение на мандатите на парламентарни избори.
„Категорично този кодекс е много по-добър от предишния. Казаха това и най-върлите му критици. Сериозни аргументи срещу кодекса и за ветото трудно могат да бъдат извадени. Има една част от ветото, която е посветена на преференцията. Но тя не се отнася до предстоящите евроизбори", обясни Манолова..." - в. „Сега".
Всекидневниците отделят място и на проблемите в енергетиката.
„Със 74% е намаляла нетната печалба на АЕЦ „Козлодуй" за последната година - през 2013 г. тя ще е 38 млн. лева при 146 млн. лева през 2012 г. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на АЕЦ Иван Генов. Според него причините за срива са три - увеличение на разходите, определениете под себестойност цени за битовите клиенти и намаляване на приходите на дружеството с 12%.
"След като ДКЕВР намали цените за бита с 5%, АЕЦ "Козлодуй" започна да губи по 9 лв. от всеки пласиран мегаватчас," обясни Генов. Въпреки това АЕЦ "Козлодуй" няма да иска по-висока цена на електроенергията от 1 юли.
Приходите на дружеството от продажбите на ток на свободния пазар също падат - през миналата година те са били 740 млн. лева при 847 млн. година по-рано..." - в. „Дневник".
„От лятото на миналата година досега дълговете на Националната електрическа компания към АЕЦ "Козлодуй" са намалели от 350 на 110 милиона лева. Това съобщи изпълнителният директор на централата Иван Генов по време на отчета за дейността през изминалата година, предаде БНР.
"Когато се върнах на работа в централата, НЕК дължеше на АЕЦ"Козлодуй" 350 милиона, а АЕЦ "Козлодуй" дължеше на държавата чрез БЕХ 279 милиона. От септември до февруари успяхме да платим тези 79 милиона на БЕХ към бюджета. 200 милиона от задълженията на АЕЦ"Козлодуй" към БЕХ ги прехвърлихме от НЕК към БЕХ и свалихме по този начин задълженията на НЕК към АЕЦ"Козлодуй", подчерта той.
Генов обясни, че в момента има разсрочено плащане в размер на 94 милиона лева задължения на НЕК към АЕЦ"Козлодуй", които трябва на равни вноски да бъдат изплатени до края на годината." - в. „Дневник".
Вестниците отделят място и на изострянето на тона между политическите партии на фона на наближаващите избори за ЕП. Този път във фокуса на вниманието са ГЕРБ, „България без цензура" и ДПС.
„Много е важно чрез медиите да се дават обективните оценки за всеки един политически проект и разбира се всеки един чрез медиите да каже своите послания. По-притеснителното е, че българските граждани или тези, които повярват в някакъв такъв популизъм, биха могли да бъдат подведени за пореден път, но това означава, че техният глас няма да отиде за тази перспектива, за която говорим вече в продължение на няколко минути, а ще отиде за запазването на сегашното статукво и сегашното задкулисие, защото как така изведнъж се яви Николай Бареков? Това каза при посещението си в Кърджали зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов по повод прекратеното дело „Октопод", предаде Фокус.
„Бих казал, че може би сараите са генезиса на всички това, което се случва, защото поне това, което съм чувал, защото аз съм от скоро в политиката, че от 2005 година има една много ясно структурирана посока за овладяване на медийния пазар, точно от кръгове около Движението за права и свободи. И в тази връзка смятам, че това, което беше постигнато като медиен монопол или голяма част от този монопол, даде допълнителна мотивация вече за изникването на този политически проект България, не знам как без цензура ли, със цензура ли", каза още Цветан Цветанов." - в. „Труд".
"Не искаме гласовете за новата популистка формация на Бареков да се броят в кошницата на властта на изборите през май." Това декларира лидерът на ДПС Лютви Местан след заседание на Централния съвет на партията.
И препоръча на Бойко Борисов да не брои в полза бюлетините, пуснати за "Атака", НФСБ и "България без цензура".
През май преброяването ще е БСП и ДПС към ГЕРБ и Реформаторския блок, обяви Местан. От резултата на това уравнение щяло да стане ясно има ли промяна в отношението на обществото към кабинета. "Не сме се вкопчили във властта.
Ако се стигне до там резултатът на ГЕРБ и Реформаторския блок е по-висок от този за БСП и ДПС, вероятно ще е основателен въпросът за мандата на кабинета "Орешарски", но не очакваме подобно развитие", оптимист е Местан. Правителството възстановило справедливостта и не случайно зимата приключвала без нито един социален протест.
Иначе ДПС набелязало като цел за вота през май да направи пробив - сегашните 3-ма евродепутати за станат 4-ма. Номинации за листата се правят до края на март, ще е готова в средата на април. Резерви за още един евродепутат имало в свиването на дела на недействителните бюлетини - за такива масово били обявявани подадени за ДПС заради уж излязъл знак от квадратчето..." - в. „24 часа".
