Днешният ден се нарича чист понеделник - началото на Великия пост. Вчера на Сирни заговезни сме си изчистили душата, като сме взели и дали прошка на своите близки за волните и неволните обиди и сме се помирили с недружелюбците си. Тази взаимна прошка между хората е особено важна, тъй като без прошка помежду си не ще получим прошка на греховете си от Божия син."Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец", казва в Евангелието св. Матей.

Великият пост е най-строгият и най-важният през цялата година - време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресение, което тази година е на 20 април. В Пасха - празника на празниците, можем да участваме само след този преход през пустинята, пояснява руски духовник.

В поста е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.

Срещу десятъка Бог им дарявал благословението за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посветят на Бог, за да очистим натрупаните през годината грехове и да бъдем благословени в делата си.

(И в мюсюлманството десятъкът (зекят) е много важен. Зекятът се споменава на 27 места в Корана и според него всеки трябва да даде в името на Аллах на бедните една десета от спечеленото през годината. Мюсюлманите казват, че мерилото на истинското богатство не са в многото имоти и пари, а са в задоволството от раздаването.)

Първата седмица от Великия пост е особено строга, а някои изпълняват т.нар. тримирене - прекарват първите три дни без храна и с оскъдни глътки вода. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан.

Християните цяла седмица се хранили с коливо, без да купят нищо от пазара. Шест недели предстоят, а на седмата е големият празник Възкресение Господне, който слага край на Великия пост. Първата неделя се отбелязва "Тържество на Православието". То е установено от царица Теодора през 842 г. заради възстановеното почитане на иконите.
Втория неделен ден от Великия пост е посветен на св. Григорий Палма, живял през XVI в., който разгласил цяло учение за силата на поста и молитвата.

Третата неделя е Кръстопоклонна - след всенощно бдение на нея се изнася св. Кръст за поклонение на вярващите. С това Църквата по средата на 40-дневните пости напомня за страданията и смъртта на Христос, като с това вдъхва сили на постещите да продължат.
Четвъртата неделя от Великия пост е посветена на св. Йоан Лествичник, известен с творбата си за лестницата - стълбата от добри дела, които извеждат човек до Божия престол. Постът започва със смирение и прошка, защото те са първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели, пише св. Йоан Лествичник. Без това първо стъпало - смирението, стълбата ще рухне, казва той в книгата си "Лествица" (стълба).
Следващата, пета неделя е наречена на преподобната Мария Египетска - образец на милосърдие към каещи се грешници. Шестата неделя е Цветница или Връбница - празникът, който показва тържественото посрещане с маслинови клонки на Христос в Йерусалим.

Свети Никодим Светогорец дава мъдри съвети към християнина, които са особено полезни по време на поста. Християнинът трябва по всякакъв начин да избягва тревогите и сърдечните вълнения, ако иска да побеждава страстите си, казва той и сочи пътя как да надвием самодеяността си, нехайството и дори как да управляваме и възпитаваме сетивата си. "Най-вече, брате мой, дръж здраво в ръцете си злите и бързи твои крадци - очите си. Не ги допускай да гледат любопитно и лакомо навсякъде и всичко. Защото от това може да се облее в лакомия и страст и сърцето ти. Второ, пази и ушите си от срамни и сладострастни приказки, от измислици, клевети и суетни разговори. Пази също обонянието, вкуса и стомаха си от зловонни миризми и от богати ястия и спиртни питиета. И накрая управлявай езика си, защото той е двигател на сърцето -
с каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика. Възможно е пречистим сърцата и душата си с пост и молитва и да прогоним от нас злобата и завистта, ако задължително потъпчем гордостта си. Ловчанският митрополит Гавриил смята, че гордостта е най-голям грях и пречка по пътя на духовността.

Стане ли дума за поста, "24 часа" винаги ще припомня урока на светите отци. Те пишат: "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел
е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!" И св. Серафим Саровски съветва: "Събирай дух мирен и хиляди ще се спасят около тебе".

По време на постите вярващият отсича егото и гордостта си, смирява волята и посвещава мисълта на Бог. Защото е важно да се знае, че постът е духовен подвиг, а не проста хранителна диета. За храната по време на пост пак светите отци са изчерпателни в едно изречение: "Хранете се като просяци!" Но предупреждават - постът не трябва да убие тялото, а страстите в него.

На Благовещение - 25 март, и на Цветница - 13 април, може да се яде риба. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

Православието показва обичта към ближния и по време на строгия Велик пост и освобождава от него болните, възрастните, децата и бременните.

Свещениците предупреждават, че заговяването след дългите пости също трябва да става много внимателно и постепенно. Най-добре за поста искайте благословия от духовник. Най-добре е в началото и в края на поста да се изповядате и причестите
За това не е редно да плащате на свещеника.

Който иска да се венчае, ще трябва да изчака до Велики вторник, който се пада на 22 април. Не се прави и помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден - 12 април, до Томина неделя на 27 април.