Баалбек

Преди около 13 000 години съществувало глобално общество, говорещо на един общ език и изградено на основата на високи познания, които доближавали днешните или ги надхвърляли.

Първоначално този език не бил словесен, а телепатичен, защото умовете можели да комуникират директно без посредничество на словото. По-късно се появил говоримият език, от който водят началото си съвременните езици.

Практически всяко древно общество има своя версия на притчата за Вавилонската кула, в която Бог или боговете решели да направят така, че хората да говорят множество езици, за да пречат на общуването им.

Замяната на телепатията със словото много по-силно свързвала хората с реалността на петте сетива, защото думите са проявление на петте сетива, а поради появата на множество езици станало невъзможно да се комуникира както преди.

Работещите в тази област изследователи на словото намират следи от изначалния език, от който са произлезли всички останали .Един от тези хора е зулуският шаман Кредо Мутва. Той проявява подчертан интерес към думите и техния произход и може да изреди на един дъх различни думи от различни езици с невероятна лекота.

Казвал е, че когото пътува по света и се среща с коренните потомци на древните народи, много ясно разбира, че цялото това многообразие на езиците има един общ корен. Въпреки че самият той е южноафрикански зулус, твърди, че разбира три от пет думи на хопитите в Аризона, когато им гостува.

Но темата не се изчерпва само с това. По целия сват съществуват загадъчни строежи отпреди хиляди години, които е изключено да са били създадени от примитивни народи. Някои от тях са извън възможностите дори и на днешната техника. Край Баалбек, на североизток от Бейрут, Ливан, има три масивни каменни блока, тежащи по 800 тона, които са били преместени поне на половин километър разстояние и поставени високо в една стена.

Това е станало хиляди години преди Христа. Друг каменен блок, разположен наблизо, тежи 1000 тона. Как е възможно това? Официалната история не желае да търси отговори на такива въпроси, защото се бои докъде може да доведе това.

В Перу има древни храмове и други съоръжения, изградени от 440-тонни камъни, а непосредствено оттатък границата в Тиахуанако, Боливия, има 100-тонни каменни блокове, свързани с метални скоби. Този обект датира от преди 11 000 години.

Също в Перу се намират загадъчни фигури на платото Наска, чиито очертания са направени чрез изравяне на повърхностния земен слой, под който се показва друг, по-светъл слой. По този начин са създадени невероятни изображения на животни, риби, насекоми и др. Всеки от образите е очертан с една-единствена непрекъсната линия. Някои от тях са видени за пръв път едва след 1939 г., когато над района започват да се извършват самолетни полети, защото фигурите могат да се обхванат с поглед само от височина 300-600 метра.

По време на експедицията до платото Маркахуаси, североизточно от Лима, Перу, са открити каменни изобразения отпреди повече от 10 000 г. Сред тях има скулптури на хора и животни, повечето от които не са характерни за Перу. Има например полярна мечка, морж, африкански лъв,  пингвин и стегозавър.

Динозаврите са неизвестни за науката до 80-те години на XIX век, а стегозавърът е открит през 1901 г. Знанията, които позволяват чудеса като Наска, Баалбек, Хеопсовата пирамида и други изумителни обекти да бъдат построени с такава прецизност и размери, идват от една напреднала извънземна раса или раси, които в древността са съжителствали с по-примитивното население от тях.

Както е видно от книгите и телевизионните документални филми през последните години, тези невероятни древни строежи, храмове, кръгови каменни конструкции и побити камъни по целия свят са съобразени в пространството съвсем точно със Слънцето, Луната и определени звездни системи.

Строителните техники и видът на съоръженията често са едни и същи в различните части на света, а в геометрията и размерите им са заложени скритите системи на числата на Фибоначи и шестдесетичната система, в основата на която е числото 60 и която е описана подробно в книгата „Как сме създадени“ от Уилям Нийл.

Освен това за удивителни строежи като пирамидите, Стоунхендж и други подобни е използван гранит или пясък – материали с високо съдържание на кварцови кристали. По света са открити големи гранитни статуи, каквито не могат да бъдат изваяни днес с модерните длета, дори ако те са специално закалени и подострени.

Тогава как са издялвали пирамидите хора в древността? През 1885 г. в Австрия е намерен прецизно обработен и оформен метален куб, намиращ се във въглищен залеж. Според възрастта на въглищния слой, кубът би трябвало да е изработен преди 300 000 години.

През 1844 г. в Ръдърфорд Милс, Англия, е намерена златна нишка по 2,5-метров скален пласт, който е датиран отпреди 60 милиона години. Ако се върнем достатъчно назад във времето, ще видим, че обществата не са били изолирани и разделени.

Имало е едно глобално общество, контролирано от представители, или както са ги наричали „БОГОВЕ“ представители – създания, които били изключително напреднали в техническо отношение в сравнение с масата хора и много по-развити от днешното ни общество, или поне в сравнение с технологиите, които ние позволено да виждаме в публичното пространство.

Писателят и изследовател на древната история полковник Джеймс Чърчуърд казва:

„Цивилизациите се раждат, достигат своето съвършенство и после биват забравени, и това се случва отново и отново. Няма нищо ново под Слънцето. Това, което е, го е имало и преди. Всичко, което научаваме и откриваме, е само повторение на изобретения и открития.“

Има безброй много легенди и предания по целия свят, в които се говори за „Златния век“, умрял впоследствие от катаклизъм и „човешко падение“. Ето как древногръцкият поет Хезиод описва света преди „падението“.

„Хората живеели като богове, без пороци и страсти, без гняв и усилен труд. В щастливо съжителство с божествените създания те прекарвали дните си в спокойствие и радост, живеейки заедно в равенство, сплотени от взаимно доверие и любов. Хората и животните говорели на един и същ език и общували помежду си чрез телепатия. На стогодишна възраст мъжете още били смятани за момчета. Не били измъчвани от никакви старчески болежки, а когато преминавали във висшите пространства на живота, това ставало по време на спокоен сън.“