Христо Димов |
Визитка
Христо Димов е роден през 1984 г в гр. Кърджали.
След завършване на средното си образование, заминава за Белгия, където завършва първото си висше образование – „Компютърни системи и технологии“. Работи известно време за General Motors. Работил е и като бизнес-консултант, помирител, както и държавен чиновник в Белгия. Понастоящем студент и по Мениджмънт.
Неженен.
Христо Димов,
председател на Арбитражен съд „Юстиция“ - Хасково
- Господин Димов, организацията, която представлявате арбитражен съд ли е или център за медиация?
- Арбитражен съд и център за медиация. Това са двете основни алтернативни форми за разрешаване на конфликти. В сравнение с обикновеното съдопроизводство те са много по-бързи и ефективни.
- Вие откога се занимавате с тази дейност?
- От години. Дълго време бях помирител - медиатор в Белгия. От година съм отново в България и се занимавам със същото. Тук съм участвал в разрешаването на около 40 спора в процедури по медиация, като 36 от тях са приключили със споразумение между страните. В това число имаше и спор за един милион лева, който също приключи със споразумение.
- И как успявате да придумате две спорещи страни да се споразумеят, когато става въпрос за един милион?
- Има си начини. Основното е да убедиш страните, че е необходимо да се води диалог. Оттам нататък е по-лесно. Имал съм много случаи, в които банки и други кредитни институции са се отказвали от наказателни лихви или неустойки по договори.
- Не се обиждайте, но това ми звучи малко като приказка. Възможно ли е човек да бъде осъден от вашия съд, без да знае?
- Не е възможно. Основното при арбитража е съгласието на двете страни да участват в производството. Те дори могат да избират кой да бъде арбитър в спора им.
- Задавам този въпрос, защото в правилника за работа на Арбитражния съд има някои смущаващи моменти.
- Правилникът за работа на хасковския Арбитраж е същият, както на останалите 15 такива съдилища в страната. Можете да го проверите. Той е напълно съобразен със закона.
- Не казвам, че е незаконен. Казвам само, че има смущаващи моменти. Например това, че възражение срещу компетентността на съда може да се подава най-късно с отговора на исковата молба. Ако няма такъв отговор, това се приема за съгласие. Това е смущаващото, защото обикновено липсата на отговор се приема за отказ. В закона е формулиран като „мълчалив отказ” и подлежи на оспорване пред съда. Тук е точно обратното. Как ще го обясните?
- Не мога да коментирам закона. Не съм законодател. Само заявявам, че правилникът за работа на Арбитража е съобразен със закона.
- Добре. Ето Ви една хипотеза, напълно според правилника на Арбитража. Този следобед идват тук от някоя от фирмите, които изкупиха несъбрани вземания от мобилни оператори. Тупват ви на масата 300 папки с 300 искови молби и ви плащат 20-30 хиляди лева такси. Вие пращате тези 300 искови молби до адресатите, които може да се намират в Тутракан, Каспичан или Долно Нанагорнище, защото Арбитражният съд няма определен район на компетентност. Начинът да се спре процедурата е изрично писмено непризнаване на вашата компетентност от някой от тези хора. Но ми е трудно да си представя, че например на баба Пена от Каспичан ще й хрумне да напише: Не ви признавам за съд. За нея съдът си е съд.
Понеже, пак според вашия правилник, искове до 10 000 лева може да се разглеждат неприсъствено, осъждате баба Пена. Тя не може да обжалва, защото няма втора инстанция. Следва образуване на изпълнително дело в Софийски градски съд и след 2 месеца на вратата на баба Пена тропа съдебен изпълнител, който описва телевизора, хладилника и печката й. И това заради някаква неплатена сметка към мобилен оператор отпреди години, за която тя вероятно дори е забравила, а може и изобщо да не дължи. Кажете, моля, дали е възможна тази хипотеза.
- За да се образува арбитражно дело, са възможни две основни хипотези. Първо – в договор да има арбитражна клауза. И второ – по искане на едната страна, при условие, че другата страна не възразява, тоест те нямат арбитражна клауза, но когато се стига до арбитражно дело, те имат единна воля.
- Първата хипотеза означава ли, че когато се тегли кредит например, в договора за заема е вписано, че при неизпълнение спорът се отнася до Арбитражен съд?
- Да. Това означава. Но аз не мога да знам къде в момента в страната се подписва подобен договор. Наличие на арбитражна клауза в него обаче означава, че страните предварително са се съгласили с Арбитража.
- Ясно. Преди в тези договори пишеше, че при неизпълнение се прилагат разпоредбите на българското законодателство. Сега вече ще пише, че казусът ще се разглежда от Арбитраж. Бързо производство, без възможност за обжалване, без да е необходимо дори човек да присъства. И до два месеца – съдия изпълнител. Звучи ми ужасно.
- Не е така. Първо – решенията на Арбитража могат да се обжалват пред Върховния касационен съд, тоест арбитражът подлежи на контрол.
- Да, но изпълнителното дело в Софийския градски съд ще се образува много по-бързо, отколкото насрочване на процес във ВКС. Тоест, съдия изпълнителят ще си е свършил работата, докато върховните съдии стигнат до проблема на баба Пена от Тутракан.
- Освен това искам да отбележа, че в Арбитражния съд се разглеждат преди всичко спорове между търговски дружества.
- Търговските дружества могат сами да се грижат за интересите си, тях ги оставете. Обяснете за обикновения човек, който може да попадне в този капан. Струва ми се, че това е просто механизъм за смазване на беззащитни хора. При това поредният.
- Вие сте предубеден.
- Не съм предубеден. По-скоро съм подозрителен. Както съм подозрителен към всяка институция в нашата държава. И да Ви кажа, в много от случаите подозренията ми са се оказвали основателни.
- Случаят с Арбитражния съд в Хасково не е такъв. Вижте, идеята е създаването на такава институция в нашия граничен регион, която да обслужва точно фирмите, които търгуват, включително с чуждестранни дружества. Както знаете, нашият съд може да разглежда спорове и в чужбина. Арбитражната процедура е много по-бърза и евтина.
- Като виждам таксите ви, съвсем не е толкова евтино.
- Забравяте следващите инстанции в съдопроизводството. Както и времето. Един търговски спор може да се проточи 2-3, а може и 5-6 години. Това на практика може да фалира една фирма. При нас има възможност бързо, в рамките на няколко месеца и доста по-евтино спорът да бъде разрешен.
- Казахте, че центърът за медиация и Арбитражния съд са създадени от Сдружение с нестопанска цел. Кои са учредителите на това сдружение?
- Аз и още двама млади хора.
- Как се финансирате?
- С членския внос на учредителите.
- Какъв членски внос трябва да плащат тези трима учредители, за да покриват разходите?
- Институцията се финансира и с личен заем от мен самия при нужда. Издръжката не е толкова голяма.
Тодор Ташев: Арбитражните съдилища може да се превърнат в капан за граждани
Тодор Ташев, адвокат, общински съветник в Димитровград
- Г-н Ташев, писахте до съдийските и адвокатската колегия в Хасково за частния съд, както и до омбудсмана Константин Пенчев. Имате ли отговор?
- Още не.
- Доколкото разбирам, възприемате Арбитражния съд като извънреден съд?
- Точно така. Извънредните съдилища са недопустими според конституцията.
- Възможно ли е този арбитражен съд да се превърне в капан за обикновения човек, за попадне в лапите на монополистите и корпорациите – като мобилни оператори, Енерго дружества, ВиК, банки и лихвари?
- Отговорът е недвусмислен – да. Особено когато няма ясна правна уредба на дейността и няма гаранция за защита на правата на гражданите.
- Преди две години промениха закона заради мобилните оператори за правото им да удължават автоматично договорите. По онова време двегодишен договор например се удължаваше автоматично, ако абонатът не заявеше писмено, че желае да бъде прекратен. Тогава изгоряха хиляди българи. Сега Арбитражният съд приема, че ако не заявиш писмено, че не ги признаваш за съд, това означава, че си съгласен да те съдят. Някакви прилики?
- И двата случая е налице организация, която влече изгода за себе си от непознаването на закона от обикновения човек. Хората рядко знаят правата си. А откъде да знаят правилата на някакъв нов съд, за да се защитят? Повечето хора дори не могат да предположат, че законът допуска съществуването на такива съдилища. За тях съдът си е съд.
- В практиката, поне на мен, ми е познато понятието „мълчалив отказ“. Откъде се появи това „Мълчаливо съгласие“, от кой закон?
- Не знам такъв закон. Срещам го само в правилника на Арбитражните съдилища.
- Съществува ли опасност това да се окаже поредната желязна хватка на монополите?
- Четох наскоро интервю на председателя на Арбитражния съд в София Драгомир Желязков, който си признава, че до услугите им най-често прибягват дружества, които имат да събират пари. Това са мобилни оператори, топлофикационни дружества, енергийни доставчици, ВиК-дружества, лизинговите компании.
- Според шефа на хасковския Арбитражен съд обаче той е предназначен по-скоро за търговските дружества.
- Да, за тях една такава институция безспорно е от полза. Проблемът възниква, когато ответна страна са граждани.
Интервюта на Тодор Кръшков