Емил Ангелов се завърна на Ямача и резултатите не закъсняха

ФК „Хасково“ започна с летящ старт пролетния полусезон в Б група и след две победи с общ резултат 7:0 се утвърди на второ място в дивизията. Позицията дава директна промоция за А група, което е блян за хасковските запалянковци от 20 години. В основата на успехите е най-опитния футболист на тима Емил Ангелов-Бабангида.
Той е и най-титулуваният някога хасковски футболист с общо 11 златни медала спечелени с три елитни отбора в България/Левски, Литекс, Берое/. Част от знаменития тим на Левски, пробил в шампионската лига и стигнал ¼ за УЕФА. След дълго подвизаване в чужбина се върна в България, при това в родното Хасково и резултатите не закъсняха. Хасково тръгна летящо наесен и оглави Б група. По едно време Ангелов спря да играе и отборът записа поредица слаби резултати. Сега отново обу бутонките и заби 3 гола в два мача. Какви са шансовете ни за А група и кое куца на хасковският футбол, е темата на нашето обедно кафе

- Направо на въпроса. Можем ли да влезем в А група? Ще ни стигнат ли силите?

И да и не. Трябва да разграничим нещата. Чисто игрово ние сме отбор за А група. Ако играем тактически правилно, отбор от България не може да ни победи, особено вкъщи. Играхме с ЦСКА - не паднахме. Да не би да сме по-слаби от Черноморец и Любимец? Играхме с тях, защо не ни биха? Като играчи сме равностойни на повечето елитни отбори. Пък и в момента нивото на А група е много ниско. Преди няколко дни си умрях от срам, докато гледах вечното дерби ЦСКА-Левски. Говорил съм с мениджъри, които наблюдават такива дербита, за да купят някой. Като видят за какво става въпрос викат „аре бягай от тука, вторият ни отбор е по-силен от тези!“ Защо нямаме продадени много играчи зад граница? В една Турция например има лимит за чужденците, затова купуват само такива, които са с две класи над местните.

-Значи, догодина в А група?

Не съм сигурен. Не.

?!

-Три неща трябват за футбол - терен, екипи, финансиране. Нямаме ги и трите. В достатъчна степен. Особено финансиране. С настоящия бюджет от 100 хиляди нищо не може да се направи, при това в Б група. За А да не говорим, там трябва минимум милион. По-добре милион и половина.

-Това изглежда невъзможна сума за Хасково

Какво си мислиш? Само за съдийски и пътни на месец ни трябват 30-тина хиляди. Каква А група?

-Значи вратата е отворена, можем да влезем, но няма да поискаме..

Не сме готови. Ние в Б група сме ден за ден. Знаеш ли че нещата могат да приключат още следващия месец? Всичко, край. Месец за месец търсим пари - ако не намерим, всичко свършва.

-Не говориш сериозно. На фона на тези добри резултати?

В Хасково пари за футбол дават само Хакиф Хабил, Росен Банев, Красен Ангелов и Митко Ламбов. Помага много и Димитър Назъров. Благодарение на него за пръв път от 7 години отидохме на подготвителен лагер. И на това се радваме. Но за А група... Не знам какъв бизнес трябва да имаш, че да отделиш милион, без да омалееш. Ама не е и само пари, а и организация. Играта ни може и да е за А група, ама организацията ни е като за селската група. Като се започне от базите, където да тренират децата...Аз съм се учил на футбол върху сгур. Нещата не са се променили много оттогава. Синът ми тренира футбол и всеки път се прибира с болежки по цялото тяло от терена на „Младост“.

-А помощното игрище?

Не е наше. Макар че казват - даваме ви го. Ама то трябва да се оправи. Кой ще налива стотици хиляди в нещо, което не е негово. Основният терен също не е в добро състояние. През лятото предстои зачимяване, дано помогне.

-Думата „организация“ във футбола има неприятен подтекст. Уговорки, „сухо“ за съдии, такива неща...

Говоря за чисто спортна организация. Стройна система, всеки да знае за какво да отговаря, да има основни неща - лекар, масажисти, треньори. Добро заплащане за футболистите. Всеки да знае какво прави.

-Кой ги решава тези въпроси на Ямача?

Ангелов, Хакиф, Банев и Ламбов. Те са управителния съвет на клуба.

-Не се изразих правилно. Кой е силният човек на Ямача?

Честно да ти кажа и аз не знам.

-Нима в тази обстановка може да има силен отбор?

Ами имаме го. Смятам, че играчи като Диян Лозев, Наско Кръстев, Димитър Алексиев, Влади Узунов, Тейнур Марем, Митко Плахов имат елитно футболно бъдеще, при условие, че работят здраво. Смятам, че имаме отличен треньор-тактик като Димчо Ненов. Той е и много спокоен, което е в плюс, когато се работи с млади играчи. Аз и Недялко Хубенов сме по мотивацията. Както виждате, нещата вървят. Дори имаме сили да стопим 10-те точки преднина на Марек. Вземем ли гостуването на Русе /следващия кръг/ и бием ли Марек вкъщи /по-следващия/, ще влезем в серия и ще ги отнесем.

-За какво ни е да сме първи, като нямаме бъдеще в А група?

Пак се връщаме към организацията. Без нея не става. Поне три отбора от нашите преследвачи - Монтана, Банско, Добрич са на светлинни години пред нас. Само като им видиш базите, треньорите и стройната йерархия и се отчайваш, за какво говорим. Бием ги на терена, а те нас извън него.

-Ясно, на терена мачкаме. Стига с похвалите, кажи един недостатък

Недостатък? Може би психиката. Много са чупливи нашите. Като нещата не вървят, се свиват в черупката си. Като вкарат по няколко гола, българските играчи си вдигат носовете, мислят се за звезди. Като паднат пък им потъват гемиите. И публиката допринася за това - или те възвисява, или те принизява. В чужбина имат едно и също отношение към теб и да ти върви играта, и да не върви. Има обаче нещо по-лошо от освиркваща публика - въобще да я няма на стадиона. Моля ви, идвайте да гледате вашите момчета. Те играят на мускули заради вас, заслужават вашето внимание.

-Като че ли интересът в Хасково се измества към други спортове.

Моите уважения към другите спортове. Футболът обаче е нещо съвсем различно. Няма да откриваме топлата вода. Футболът е спортната визитка на един град.

-Да завършим с отбора, в който минаха златните ти години - Левски.
Заслужават ли да са шампиони на 100 годишния си юбилей?

Къде ти. Нямат играта. Имат нелош отбор, но трябва много да работят. Стига с тия чужденци на килограм. По мое време бяха само трима /Бардон, Ричард и Вагнер/, но бяха класа над нас и в същото време много човечни.

-Свършено ли е с Левски и ЦСКА?

Като име не. Като отбори, които ще постигат успехи – май да.

-Ще те поканят ли на 100-годишнината.

Е как...Има си хас. Впрочем знае ли човек. Ще изчакаме и ще видим.

-Сега си на 33. Докога ще играеш?

Докато ми стигнат силите. И докато Хасково ме иска.

Г.Христов

Играчът е мотора на отбора

Дори и когато не му спори, увлича по няколко играчи на съперника, с което отваря пространства за съиграчите си

Златни архиви: Емо Ангелов/ №28/ в битка с Борко Стойчев при мач на Хасково и Левски за купата

С една от 9-те си спечелени купи - тази на България с екипа на Берое