Мнозина се стремят да бъдат лидери и нечии шефове, но както е с всичко останало, не всеки е способен да носи такава отговорност.

Лидерството и способността да вдъхновяваш хората и да извадиш най-доброто от тях не са по силите на всеки, желаещ да ръководи. Положителното е, че дори от слабите и лоши мениджъри може да се научи нещо, например това как да не управляваме хора и как да вършим работа под стрес. Със сигурност обаче, е по-добре 

да не се задържате дълго под ръководството 

на такъв. От списание Форбс са събрали няколко фрази, които определят лошите мениджъри.

Една от грешните фрази, а съответно и действия, е да кажеш на някой от подчинените си „Не ти плащам да мислиш.” Всъщност, една компания би трябвало да плаща именно за мислещи служители, а не просто за някой, който си стои на бюрото и изпълнява команди. Слабият лидер обаче не иска да чуе мнение, различно от неговото и, когато не е в състояние да обори вашите аргументи, просто ще ви каже да правите, каквото той каже, защото не ви плаща, за да мислите.

„Дръж личните си проблеми в къщи” – това също говори много за един шеф. Като цяло, когато човек е на работното си място, е добре да оставя личните си проблеми у дома. Отличителна черта на лошите шефове обаче е, че те изобщо не се интересуват от това как сте и дали не преминавате през труден момент. Интересното обаче е, че когато очакват от вас да работите през уикенда или нещо друго извънредно, 

започват да се държат като първи приятели

да обсъждат резултатите от мачовете, и други подобни изненадващи прояви на близост. В останалото време обаче трябва да сте наясно, че не можете да разчитате на тях.

"Това е работа, ясно, че няма да е приятна", отсичат някои мениджъри. И допускат сериозна грешка, ако искат подчинените им да се чувстват така.

Работата си е работа и е естествено, че рядко е особено приятна. Неоспорим факт е обаче, че хората работят най-добре, когато правят това, което обичат, или най-малкото, когато са поставени в удобни условия. Ако служителите гледат на работния ден само като на необходимо и неизбежно мъчение, те едва ли ще постигнат кой знае какви резултати. И грешката няма да е само тяхна. 
"Ти не си единственият служител тук" е 

Обичайният намек, който шефовете отправят, 

за да ви напомнят, че ако не сте доволни от работата, има други, които могат да седнат на вашия стол. Заплахите обаче са оръжие, което се използва предимно от слабите лидери.

"Аз казвам кое е приоритет" е фраза, която не показва никаква фантазия у съответния мениджър. Именно лошите шефове обичат да влетят в стаята и да заповядат веднага да спрете с каквото там се занимавате и да за се захванете с това, което е спешно за тях, в момента.

"Аз не измислям правилата" е едно от най-любимите оправдания на бюрократите навсякъде по света. Често пъти пък обяснението за това, че няма да приемат някоя ваша идея, е „винаги сме го правили така.” Слабите мениджъри не са готови да чуят нечия нова идея, без значение дали тя може да се окаже полезна. Те просто се страхуват от нови неща. Дори и идеята ви да е лоша, няма да ви обяснят защо е така, а просто ще ви затворят устата с реплика от сорта на „Тук не правим така“.

Ако има нещо наистина дразнещо и всъщност доста глупаво, това е фразата „в тази криза, трябва да си щастлив, че имаш работа.” Икономическата криза е проблем за повечето хора, но за лошите мениджъри 

тя определено си има добра страна 

дава им основание да заплашват или направо да рекетират служителите, които биха напуснали или могат да бъдат уволнени, защото в период на криза те може и да не си намерят работа. На много от тях кризата им дава основание да слагат ниски стартови заплати, а за повишение на старите и дума не може да става, все с изтърканото и удобно обяснение "в тази криза, трябва да се радвате, че изобщо имате работа“. 

Не правете тези гафове

Ако сте от другата страна – тази на подчинените, също е добре да избягвате някои грешки, за да не дразните излишно висшестоящите. Независимо дали се надявате да напреднете в работата, или просто да имате добри взаимоотношения, е важно да сте наясно какво вашият шеф цени и уважава, и какво не понася.

Така че, ако не искате да го дразните, недейте да закъснявате, при това демонстративно появявайки се с кафе в ръка. Това определено няма да се приеме добре.

Намерете баланса между това да бъдете забелязван в работата, но без да се изтъквате постоянно. Понякога това минава, но 

често започва да дразни 

както колегите, така и шефа ви.

Забравете фразата „ще опитам”. Когато ви помолят да направите нещо, това означава, че се очаква да го направите. Така че формулирайте отговорите си внимателно, защото и най-дребните неща могат да имат голям ефект. Не задавайте прекалено лични въпроси и се въздържайте да обсъждате останалите служители. Никой не обича клюкарката в офиса, и макар често шефовете да се възползват от тзи тип хора, това все пак е до време – да издадете тайните на някой друг говори повече за вас, отколкото за другия човек.

Подмазвачите също не са на особена почит, затова не отговаряйте на всички постове на шефа ви в социалните мрежи, може да има обратен ефект. Не е добре да се изпада и в другата крайност, като например да проявявате неуместно чувство за хумор, което да накара шефа да си мисли, че го иронизирате.

Недейте да предлагате помощта си за всичко - може да сте услужливи, а може да сте и досадни. Предлагайте помощ, когато е уместно, но не се престаравайте.

Ако решите да поискате по-висока заплата или позиция, трябва да сте предварително подготвени. Добре е да знаете колко струвате и да поискате адекватно заплащане, но само, ако подкрепите искането си с реални данни. И накрая – не се дръжте като робот, който се появява в офиса, работи и си тръгва. Участвайте в разговори, пускайте шеги и не се страхувайте да се смеете. Забавленията имат място на работното място, разведряват атмосферата и не по-малко от работата показват какъв човек сте.