Лявата част на "Св. Николай" е хлътнала надолу

Единствената църква в Симеоновград е на път да рухне внезапно заради подкопани основи и пропукани стени. Храмът „Свети Николай“ е паметник на културата и действащ храм от 1868 година. Въпреки вековния си живот и до днес в него се водят служби и се правят венчавки. Оцелял е при войни и политически катаклизми. Оцелял е дори и при бясната атеистична реакция на комунизма. Но може да не преживее безхаберните времена на „модерния“ 21-ви век.

През последните 7 години е започнало активно пропадане на пода на църквата, което е довело до силно напукване на носещите стени, разказва храмовият свещеник отец Димитър, преди да покаже нагледно за какво става въпрос. Вътре думите са излишни. Храмът изглежда като несръчен опит за сглобяване на конструктор - лявата част е силно хлътнала, средата на пода е изпъкнала, а дясната част на помещението е тръгнала встрани и надолу. Дървеният паркет е разпукан като кората на зряла диня, а в процепите може да се пъхне пръчка на половин метър дълбочина. Вратата към олтара е разкривена, както и самият олтар, а белосаният му таван е прояден от паяжина тънки пукнатини. Доста по-дебели са пукнатините отвън, в някои от които може свободно да се пъхнат два пръста. Процесът на пропадане се ускорява, а разликата е видима всяка година.

Причината според отец Димитър е, че под църквата е кухо. А е кухо, заради таен тунел, прокопан на времето, да спасява богомолците. Никой не знае кога точно е копано, но според легендата тунелът продължава почти 3 км. под града и излиза край сегашната жп-гара.
Не е ясно дали изходът е ползван по предназначение, всъщност няма данни въобще някой да е влизал долу. Но че такъв тунел съществува, показа самия свещеник. Входът за подземието е в задната част на църквата, под дървен подиум. Вдигането на капака му разкрива дълбока шахта, а тунелът завива под храма.
Една от версиите за почналото пропадане през последните години, е че част от подземното съоръжение се е срутило, което предизвикало съответното слягане на земните пластове. Другото обяснение е тривиално - активизиране на свлачище.
При всички положения е трябвало нещо да се направи и община Симеоновград опитала. Кандидатствала с проект към „Програмата за развитие на селските райони“ но ги отрязали, защото изискването било населеното място да е поне 10 хиляди души. А градът на Марица е не повече от 7 хиляди. Не че от църквата искали много, според разчетите укрепяването на основите трябвало да струва 60 хиляди лева. Но и тези пари са непосилни за бедната община.

На която й остава да чака за да запише рекорд, макар и в графата „анти“. При неизбежното срутване на „Свети Николай“ градът става най-бездуховното място в цяла България. Другата църква в кв. Злати дол отдавна е разрушена, а молитвен дом на друга религия никога не е имало.

Г.Христов

Вратата към олтара е разкривена

Широки пукнатини под носещите стени

По тях е половин метър кухо

Целият под на единствения кораб е разкривен

Отец Димитър показва входа на тунела

В Симеоновград не знаят какво да правят, държавата ги отрязала за пари