Христо Стефанов Мутафчиев е роден в Карлово. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.
Г-н Мутафчиев, през последните години се забелязва отново възраждане на театъра, какво напълни залите?
Предпочитам да използвам думата „пък“ вместо отново.
Факт е, че театралните зали са пълни. Това означава, че започнатата реформа вече дава реални резултати, колкото и много да бяха скептиците в началото. А за мен тези резултата са важни, защото реформата е насочена именно към зрителя, за да могат повече хора да имат достъп до магията на това изкуство.
Реалната цена на един театрален билет е 30-40 лв. С участието на държавата в лицето на Министерството на културата обаче успяваме да държим цените на 8-15-20 лв. за билет, и то за касови постановки. Останалата част от сумата, която цитирах като себестойност, е дотирана от държавата. Така днес театърът остава достъпен за всички социални слоеве. За хората, които искат да ходят на театър, имат сетивата и усет за изкуството. На останалите, които влизат в театралните зали от снобизъм, бих казал, че просто са пропуснали първите седем години от живота си. Защото театралният зрител не се ражда, той се възпитава. Започва се още от общуването с куклите в постановките за най-малките. Затова водете децата си на театър и ги наблюдавайте как постепенно израстват пред очите ви, заедно с героите.
Къде виждате по място и качество Хасковския театър?
Знаете, че аз по принцип съм малко серт и съм пестелив на комплименти, но на този въпрос ще отговоря без задръжки, защото освен столичните театри, Хасковският е един от най-добре мениджираните в страната.
Театърът в Хасково е от най-поддържаните не само като фасада, като сграда, като помещения за работа, но и като репертоар. Освен това похвално е, че екипът успява да привлече и местния бизнес, а това, повярвайте ми, никак не е лесно.
За да водиш по подобен начин нещата, да поддържаш добър баланс, си е вид политика, така че браво на Боил Банов за работата.
Макар да казах, че съм пестелив на комплименти, сега май ще се оборя отново, но не мога да не спомена, че копродукциите, в които участва Драматично-кукления театър на Хасково през последните години, са сред най-гледаните постановки в България. Аз самият имам впечатления от първо лице от Хасково и те са страхотни. В „Духът на поета“ играхме едно след друго две представления в препълнена зала.
Освен това показателен за мениджмънта на Банов е и факта, че театърът, ръководен от него, може да си позволи да кани едни от най-касовите представления в страната. Като пример веднага давам „Ритъм енд блус“ на Малък градски театър“ Зад канала“, в който участват един куп звезди, като Албена Михова, Стефан Аврамов и моя милост, разбира се. Освен това за нивото на театъра в Хасково говори и фактът, че при вас вече поставят едни от най-титулованите режисьори. Последния си спектакъл „Дневникът на един луд“ Лилия Абаджиева, която беше сред номинираните за „Икар“ режисьор тази година, завърши в Хасково съвсем скоро.
Няма как да подминем и най-важния въпрос за бъдещите ви творчески планове.
Ако не бяхте го задала, щях да се обидя...
В момента репетирам „Чевекоядката“ на Иван Радоев. Въпреки че мога да кажа съвсем малко - ще направим едно закрито представление в края на април.
Повдигнахте завесата около театралната си работа сега, а какво ще кажете за новото си амплоа като жури на „Денсинг старс“?
Изключително много се забавлявам. Много пищен спектакъл, в който открих нови актьори. Много ми е любопитно да ги наблюдавам, защото не са ми изтъркани. Да си призная, когато се прибера след шоуто вкъщи, още същата вечер си пускам записа да го изгледам отново.
Огромна е разликата когато си в залата, атмосферата, настроението, забавлението, самото шоу - всичко е в много по-големи мащаби от това, което се вижда на малкия екран. Между другото разликата е точно толкова голяма, колкото между това да гледаш сериал по телевизията и да присъстваш на спектакъл в театъра.
М. Манолова
