Трупаните с години проблеми и упоритите откази на Министерство на правосъдието да ги реши, принуди председателите на съвета на съдебните заседатели към Софийски градски съд, Софийски районен съд и Специализирания наказателен съд да информират обществеността за тях на специална пресконференция по темата.

Тежки административни неуредици, които оказват негативно влияние върху служебните им задължения, пълна липса на професионални стандарти за прием на нови заседатели, мизерно заплащане и прехвърляне на всички тези проблеми между компетентните институции са само малка част от всекидневните трудности, за които колегията би тревога.

Представителите на обществото в съда обявиха, че ако исканията им отново не бъдат чути, след по-малко от месец ще бъдат предприети следващите стъпки по разгласяване на проблема.

Като начало те изявиха готовност да запознаят Европейския комисар по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг с проблемите им и отношението на българската държава.

След това съдебните заседатели ще започнат да провеждат 10-минутен мълчалив протест преди началото на всяко съдебно заседание. Ако тези форми на недоволство не помогнат, те заплашиха последователно да преминат към отказ от поемане на нови дела, а като последна мярка да откажат да участват в съдебни заседания.

Протестът ни няма никакъв политически отенък, категорични бяха те.

Емилия Николова от Софийски градски съд обърна внимание на категоричното неглижиране на съдебните заседатели от страна на компетентните инстиутиции. Тя изтъкна, че от гилдията са поставили проблемите си в 11 писма до министър-председателя, председателя на ВСС, правосъдния министър и омбудсмана, като само за 4 от тях са получени отговори, от които нищо не е последвало.

Председателят на съвета на съдебните заседатели към СГС подчерта необходимостта от незабавно въвеждане на професионални стандарти и провеждане на обучение на съдебните заседатели.

Според сега действащото законодателство за участие в гражданското жури на съдебния процес има само 4 изисквания - съдебните заседатели да са български граждани, да не са осъждани, да се ползват с добро име в обществото и да бъдат между 21 и 65 години.

Към момента съдебни заседатели могат да бъдат хора с различни професии, различен образователен ценз и такива, които нямат никакъв опит в правораздаването. В СГС от 250 заседатели само 50 имат предишен опит. По-голямата част от останалите 200 никога не са влизали в съдебна зала, предупреди Николова, което според нея неминуемо оказва въздействие върху качеството на крайните становища.

Тя заяви, че е било организирано пилотно обучение за 50 съдебни заседатели, но за повече от година всички компетентни институции, включително и Министерство на правосъдието отказват да осигурят необходимите 1960 лв., с които да бъде обучена и останалата част от тях.

Липсва наредба, която ясно да регламентира статута, възнаграждението и дейността на съдебните заседатели. Последните три наредби са от 2008, 2009 и 2011 г., съдържат между 15 и 19 члена, сред които присъства едно единствено изискване към съдебните заседатели - да се явяват на заседанията в прилично облекло.

Друг проблем е, че с цел спестяване на време поради натовареността на съдилищата, не се четат нито обвинителните актове, нито техните диспозитиви. Това също оказва негативно влияние върху решението на заседателите, тъй като протоколите от съдебните заседания не се предоставят на съдебните заседатели и те често изобщо не са запознати с делата, на които присъстват.

Ето защо от гилдията настояват да получават достатъчно обстойна предварителна информация, която да ги улесни при безпристрастното взимане на решения.

Съдебните заседатели предупредиха, че има дела, съставени от много томове, запознаването с които би отнело дни четене вкъщи. Ето защо те желаят загубеното в четене време също да се заплаща, както и да им се осигури възможност да задават въпроси по време на самия процес.

Друг основен проблем е, че съгласно принципа за случайното разпределение, ако даден заседател се яви за гледане на дело и то се отложи, при следващото заседание се назначава нов съдебен състав. Това от своя страна води до губене на десетки часове за запознаване с делата вкъщи, но без да има конкретна полза от това.

Отсъстват по-нататъшни мерки за решаване проблемите на съдебните заседатели. Поради тази причина представителите на обществото в съдебния процес искат регламентиране на техните права, задължения и отговорности в него.

От съвета на съдебните заседатели към СГС обърнаха внимание и на проблема с тяхната защитата във връзка с изпълнението на служебните им задължения, като предупредиха, че липсата на такава е довела до случаи на заплахи, отправяни срещу цели съдебни състави.

Като последен проблем, Емилия Николова изтъкна заплащането, което възлиза на между 5,35 и 6,64 лева за всеки час, прекаран в съдебната зала. Това според нея е проблем, тъй като много дела започват от сутринта, отлагат се, започват отново късно следобят и приключват за по-малко от час. Така за цял ден, прекаран в съда, заседателите получават между 5 и 6 лева.

Николова припомни, че има сериозен дисбаланс между заплащането на различните участници в съдебния процес и посочи за пример вещите лица, които получават многократно по-високи възнаграждения от тях.

Румен Бухлев от Специализирания наказателен съд също потвърди, че с действията си съдебните заседателижелаят да поставят началото на широко обсъждане на въпросите за критериите и начина на подбора на съдебните заседатели, регламентирането на техните права, задължения от отговорности в съдебния процес.

Той благодари на омбудсмана, който е инициирал създаването на работна група с участието на съдии, прокурори, общини, и неправителствени организации, която е изготвила концепцията за необходимите промени. Въпреки това, информира той, когато колегията им е поискала документът да бъде гласуван от Министерство на правосъдието, той е бил потулен.

Към момента ведомството на Зинаида Златанова и Висшият съдебен съвет взаимно си прехвърлят отговорността за регламентирането на новите правила, а синдикатите не могат да помогнат, тъй като с решение на ВСС от 19 април миналата година правоотношенията на съдебните заседатели с държавата следва да се третират като извънтрудови.

Към трудностите, които изпитват колегите му, Бухлев добави и факта, че няма обособено помещение, където съдебните заседатели да се запознават с материалите, т.е. съдебните заседатели нямат никакви работни условия в рамките на съда.

Бухлев наблегна и на това, че няма изискване съдебните заседатели да се легитимират пред съдиите по дадено дело.

„Опитахме да внесем проект за въвеждане на някаква карта или пропуск за легитимиране, но усилията ни се увенчаха с неуспех. Ние влизахме в съдебната зала от страната на подсъдимите. Седими и чакаме на една редичка, за да влезем от страната, откъдето влизат и подсъдимите - това не е добра практика и не съответства на етичните норми за едновременната поява на състава в съдебната зала", каза още той.

Симеон Кръстев от Софийски районен съд заяви, че правосъдното министерство и лично министър Зинаида Златанова умишлено бавят приемането на регламент за дейността на съдебните заседател, и загатна, че зад това неглежиране на проблемите им прозират политически интереси.