Таванът на лихвите, наложен от парламента с промени в закона, ще върне бухалките от 90-те години. Това е мнението на служители от фирма за бързи кредити в Хасково, които по обясними причини не желаят да се цитират имената им. Според тях промяната е популистка и освен че ще унищожи бранша, ще тласне хората към кварталните лихвари, чиито методи за събиране на дългове са известни.
Всъщност с промяната в закона бе сложен таван на годишния процент на разходите по кредитите (ГПР) – сбор от самата лихва и такси, комисиони и всякакви разходи по обслужване на кредита. След промените ГПР не може да надхвърля пет пъти основният лихвен процент на БНБ – 10.01, или таванът е закован на 50.05 пункта годишно.
„Нашият бизнес е по средата между банките и незаконните лихвари. Обемът на раздаваните бързи кредити в страната през 2013 година е близо 1.7 млрд. лв. В сектора официално работят около 60 000 души на трудови договори. Само от данък в бюджета влизат 170 млн. лв. годишно, отделно осигуровки и други налози. Сега всичко това ще изчезне. За фирмите за бързи кредити има два пътя – или фалират, или минават в сивия сектор. Времето ще покаже кой накъде се е запътил“, смята експерт в бранша.
Как се минава в сивия сектор, обяснява нагледно следната схема: Клиент иска заем от 500 лева за шест месеца, но в документите вписват 800 лв. Като се начислят законните лихви, плюс 300-те лева маскирани като сума от кредита, фирмата пак ще получи своето, но ще отчете пред данъчните по-малък оборот и съответно ще внесе по-малко данъци. Схемата е универсална и работи безупречно – човек в нужда е готов да подпише всичко. „Давам кралство за кон“, извикал преди смъртта си Ричард III. Навременните пари често имат различна от номиналната стойност.
„Процедурите на банките са сложни и тромави. Понякога одобряването на един кредит отнема седмици, дори месеци. А често на човек му трябват пари веднага. Дори имахме случай, когато шеф на банков клон в Хасково дойде при нас за бърз кредит. Каза: Дори моята банка ще одобри кредита след седмици, а на мен парите ми трябват на момента. А след седмици ще мога да ги върна“, дават пример от фирмата за бързи кредити.
„Банките искат да докажеш, че нямаш нужда от пари, за да ти отпуснат кредит“, казва бизнес дама с опит в банковото кредитиране.
„Разликата между нас и банките е, че те събират депозити, извършват финансови трансфери, които таксуват, както и ред други дейности, с които се финансират. Освен това повечето от тях теглят евтин ресурс от чужбина. Докато ние нямаме право на никаква друга дейност, освен кредитиране. Не можем и да си приспаднем ДДС-то за нищо, дори за бюрата в офиса“, обясняват от фирмата. Оттам обясняват, че при таван от 50.04 процента годишно оскъпяване, лихвата им е около 20-23 на сто годишно. За сравнение, банковите кредити са в диапазона 12-13 докъм 17 процента годишно, в зависимост от обезпечение, срокове и редица други условия.
„Но пък ние поемаме по-голям риск при бързото отпускане на заемите, което също трябва да се калкулира в цената. При нивото на разходите ни, таванът на ГПР не ги покрива. Затова`фирмите или хлопват кепенци, или заобикалят закона“.
Според бранша налагането на законов таван на лихвите е непазарен подход. „Разбира се, има фирми, които слагат чудовищни лихви, както и чудовищни неустойки. Тук законодателят наистина трябва да се намеси, но да ограничи неустойките, които достигат космически нива, иначе лишава сектора от конкуренция. А конкуренцията в този бранш е ожесточена. Щом лихвите не са паднали под сегашните, а те не са променяни от години, това означава, че няма как да паднат“.
„Разбира се, има фирми, които изкуствено надуват портфейла си и отпускат предварително обречени кредити с ясното съзнание, че това са „лоши кредити“. Това правят компании, които си търсят инвеститор или чакат да ги купи банка или друга институция. Отпускайки огромен обем кредити, те вдигат цената си. Впоследствие пък банките поемат клиентите им, предлагат им рефинансиране при поносими лихвени нива. Така на практика финансират огромните печалби на купеното дружество, в същото време обвързват клиентите си с дългосрочни договори“, обясняват схемата от бранша. Те не изключват огромната част от затъналите с бързи кредити българи да са жертва точно на такива схеми.
„Бърз кредит означава не само бързо одобрение и отпускане на заема, но и бързо погасяване. При заем от 500 лева след три-четири месеца ще върнете 560 или 600 лева“, уточняват от бранша.
„Илюзия е, че таванът на лихвите за бързите кредити ще предпази хората. По-скоро ще се случи обратното. Човек с голяма нужда от пари намира начин. Сега, след отказ или протакане от банка, този бранш е последната им възможност, преди да се обърнат към кварталния лихвар. Там пък лихвите са космически, могат да достигнат 200-300 процента на месец. Да не говорим, че и измамите не са изключение. Например ипотекираш жилището си, а след време хем връщаш парите, хем губиш и дома си. И в Хасково е имало подобни случаи“, заключават от фирмата за бързи кредити.
Според регистъра на БНБ в България има над 260 фирми за бързи кредити, от които към настоящия момент активни са 158. Повечето от тях имат клонове в Хасковско.
Бел. Ред. Изложеното в тази статия е становище на бранша за бързи кредити. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.
Тодор Кръшков
