Протест срещу цензурата в интернет. Турция, 2011 год. Сн.: wikipedia.org

Всеки, който следи новините на западните медии напоследък, може да придобие впечатлението, че интернет цензурата в Турция е ново явление. Възмущението от блокирането на Youtube и Twitter заради споделените подслушани телефонни разговори, за което се предполага, че уличават управляващата „Пария на справедливостта“ в корупция и военни планове срещу Сирия, обаче е само върхът на айсберга, пише Wall Street Journal.

Първият закон за мониторинг на интернет и цензура в страната е бил приет още през 2007 г., казва интернет експертът Линус Нойман, който пише за блога Netzpolitik.org. През годините законът е бил ревизиран на няколко пъти. Първо през 2011 г. с оглед на защитата на малолетни и непълнолетни граждани са били въведени „морални филтри“. След това техниката на блокиране е била допълнително подобрена през 2014 г. Оттогава могат да бъдат блокирани селективно отделни статии на даден сайт, без да бъде блокирана цялата страница.

„Междувременно се твърди, че в страната има над 40 000 сайта, които частично са блокирани от години. Често става дума „за съдържание, което по западните разбирания се счита може би за „неприятно“, но допустимо от гледна точка на „свободата на изразяване". Известните случаи за интернет цензура досега са „клеветите" към основателя на турската държава Кемал Ататюрк, което в Турция е наказуемо. „С блокирането на Twitter на фона на разкритата преди всичко чрез тази социална мрежа корупционна афера политическият сценарий зад тези блокади е повече от ясен", казва Нойман.

Междувременно става все по-трудно да се заобиколят бариерите. Наскоро стана ясно, че Турция прихваща потребителските заявки към т.нар Domain-Name-System сървъри на Google, Level3 Communications и OpenDNS и ги препраща към турски DNS сървъри, които налагат блокадите. Преди това по улиците на редица турски градове се появиха графити, на които бяха изобразени IP адресите на алтернативни DNS сървъри, с които интернет блокадата можеше да се заобиколи.

И днес обаче блокадата в Турция технически все още може да се заобиколи, например чрез ползване на мрежата TOR (мрежа от виртуални тунели, която позволява на отделни лица или групи от хора да подобрят сигурността и защитят анонимността си в интернет), или чрез виртуални частни мрежи (VPN), които свързват потребителя към сървър в страна, която не е засегната от интернет цензура.

„Трагичното в случая е, че по-голямата част от потребителите не заобикалят бариерите, било то от техническо невежество, страх от репресии или по инерция", казва Нойман. Освен това той посочва, че настройките за интернет за мобилната мрежа на смартфоните често така или иначе не могат да бъдат променени.