Търся в България близки на дядо си Борис Петров Божинов. Той пристигнал в Хондурас от видинското село Струин дол, подгонен от бедността, когато бил само на 16 години. С него през 1928 г. дошли още 11 българи, сред които и 1 жена.Тук дядо се женил 2 пъти и имал 2 дъщери. Едната е майка ми и е кръстена с българското име Вида. Те го дарили с 10 внуци - аз съм един от тях.Чувал съм, че след заминаването от България родителите на дядо ми тъгували толкова много, че решили да си имат друго дете, което нарекли със същото име - Борис.Надявам се, че братът на дядо в България и семейството му са все още живи.Чувал съм, че има дъщеря Радка и може би все още живеят в Струин дол. Петър Сатани Петроф, Хондурас "Наистина ли открихте роднините на дядо в България? Нямам думи, с които да ви благодаря. Това е голям ден за мен и семейството ми. От години търся помощ откъде ли не, но само "24 часа" ми подаде ръка."Това казва 46-годишният Петър Сатани Петроф от град Оланчито в Хондурас, когато научава, че след неколкоседмично търсене сме намерили близките му в България.Оказва се, че 74-годишният Борис Петров, когото откриваме в с. Струин дол близо до Белоградчик, не е брат на дядо му, както предполага Петър, а племенник. Дядото на Петър от Хондурас и бащата на Борис от Струин дол са първи братовчеди - от двама братя деца.Баща ми Лозан толкова тъгувал за първия си братовчед, когато заминал за Хондурас, че ме кръстил на него", казва дядо Борис от Струин дол. "Изненадахте ме. Толкова се развълнувах, че се чудя какво да ви кажа", допълва той. Мъжът отдавна знаел, че има роднини в Хондурас, но нямал представа как да ги търси.В средата на 90-те години неочаквано в селото пристигнал бившият посланик на България в Никарагуа Иван Ников. Идвал по поръка на Петър Сатани Петроф - внука на емигранта от България, за да съобщи на роднините, че ги търсят."От години мечтаех да намеря близките на дядо в България. Преди близо 20 г. два пъти ходих в посолствата на България в Мексико и Никарагуа да търся помощ. Имах късмета да се запозная с посланик Иван Ников - прекрасен човек, който откликна на молбата ми", разказва Петър.Радостта била голяма. По дипломата българските роднини пратили отвъд океана писмо с дълго описание на родовата история. В плика имало снимки на старата фамилна къща и на роднините от Струин дол. Но няколко месеца по-късно връзката отново прекъснала.Надеждата на Петър Сатани Петроф пак да открие рода на дядо си в България се върнала през пролетта на 2010 г.Тогава в Хондурас пристигнала българска делегация от министерството за българите в чужбина, за да прави филм за сънародниците от малката латиноамериканска държава."Много се зарадвах. Помолих ги отново да намерят близките ми в България. Няколко пъти, след като си заминаха, им писах, за да питам дали има резултат, но не получих отговор", тъгува мъжът."В село ми казаха, че някой ме е търсил, но не ми дадоха координати, за да се обадя, и така и нищо не стана", потвърждава и дядо Борис.След като "24 часа" взе нещата в свои ръце, работата потръгна. За намирането на роднините в Струин дол помага Елка Петрович от общинската администрация в Белоградчик. Скоро двете семейства разменят първите писма и снимки и научават подробности едно за друго.Внукът на емигранта разказва, че в малката латиноамериканска държава прадядо му Петър се женил 2 пъти. От двата брака имал по една дъщеря - Вида Мария, кръстена на българската си баба Вида, и Диоселина. Петър бил едно от 6-те деца на по-голямата и носи името на българския си прадядо, когото не познава."За сметка на това помня много добре дядо си Борис. Бях около 20-годишен през 1985 г., когато почина. Беше на 73 години, живеехме през няколко къщи в Ла Сеиба", споделя мъжът от Хондурас.Дядо му не разказвал много за България. "По онова време беше опасно да се говори и да се поддържат контакти с комунистическа страна. Само понякога споменаваше, че през 1928 г., едва 16-годишен решил, да напусне родината си, защото бил подгонен от бедността", спомня си внукът.Никой не знае защо избрал малката латиноамериканска държава, но дядо Борис бързо се приобщил към новата действителност и започнал работа в машиностроенето.През 1937 г. открил неизвестна река. Толкова много тъгувал по родината си, че я кръстил България.Дядо Борис бил мъдър и обаятелен човек. "Баща ми Федерико много го уважаваше - беше истински българин - висок, силен, и смел", спомня си внукът, в чиито жили тече българска кръв.Сега семейството на емигранта е пръснато. Едната му дъщеря и четирима от внуците му живеят от 20 години в САЩ. Петър останал в Оланчито.За себе си казва, че е селскостопански инженер и баща на 3 деца.Мечтае да получи българско гражданство. Вече е пътувал до посолството в Мексико и е подал документи, с които доказва, че в жилите му тече българска кръв.Другата му мечта е да дойде в родината на дядо си Борис, да види откъде тръгват корените му и да се запознае с роднините."Добре е дошъл, ще го посрещнем с радост", казва братовчедка му Радка, дъщеря на дядо Борис от Струин дол.Новината за откриването на близките от Хондурас я намира след нощно дежурство в "Пирогов", където работи като медицинска сестра. Дни по-късно синовете й подаряват лаптоп. Това й дава надежда, че скоро ще може да поддържа връзка с братовчедите по скайп. "Няма да позволя връзката да прекъсне никога повече", зарича се Радка.