Мисиите зад граница бяха привлекателни и за жените, въпреки опасността

Професия военен ще загуби част от досегашния си блясък, след като стана ясно, че платеното мисионерство за българския войник отива в историята. Заради мисионерските пачки, куцо, кьораво и сакато се „избиваше“ да надене униформа, а според слуховете – и си плащаше за това. На последният прием за войници в хасковското поделение на Кенана през ноември, 237 кандидати изораха плаца за вакантните 20 места. Именно през този месец обаче, българското правителство взе решение да трансформира участието си в натовската мисия в Афганистан, като сведе наличните 400-500 български военнослужещи там, до максимум 110 военни. Редови войник сред тях няма да припари - това ще са съветници и инструктори за афганистанските въоръжени сили и логично ще се залага на офицери. А Афганистан бе най-големия консуматор на български мисионери. Хасково пък бе сред малцината поделения в страната сертифицирани за изпращане на задгранични роти.

Прецакването продължава и с отпадане на задълженията по други дестинации, за които пътуваха задгранични роти. Мисията в Косово „КЕЙФОР“ се редуцира до 11 военни-наблюдатели. Рота „Алтея“ в Босна остава с 10 военнослужещи със същите задачи, отпада и рота „Хелброк“ в състава на обединеното командване на ЕС. Зад граница ще се пътува само за тренировъчни лагери като мартенския в Хохенфелц Германия, но за там командировъчните, както се нарича легионерското заплащане, са направо мизерни, признаха завърнали се родни военни. Остава им само честа да тренират „падни-стани“ под американско командване. А историята помни щедри войнишки заплащания за мисии зад граница. В зората на българското мисионерство, рекрутираните за Ирак получаваха предложения за 100 $ на ден, без да се брои пълната издръжка там. Афганистанските мисии пък вървели по 50-60 евро на ден, като в периода когато бе разрешено ходенето на съпрузи, семействата се хвалеха/неофициално/ че за 6 месеца са заработвали по 18 хиляди евро. Впоследствие семейната практика бе прекратена, но икономическата изгода остана дори и за сам човек.

Трагикомичното в случая е, че най-незапознати с промените бяха последните ентусиазирани набори новобранци. Неофициално допитване сред тях установи, че повечето са като ударени с мокър парцал. Някои приемаха новината философски, в смисъл на сигурната държавна работа, но немалка част бяха откровени, че се чувстват прецакани.

Г.Христов

Бел. ред. Мненията в този коментар са лична позиция на автора. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.