В димитровградското село Крепост ги наричат библейското семейство.

Фамилията им е Йосифови, а Йосиф означава преумножаване. И сякаш името им носи предопределеността да имат много деца. Лидия и  Галин  живеят в края на селцето. Тя е от съседното Бряст, а той - чак от Горна Оряховица. Пътищата им се пресекли по време на туристически поход в планината. От 13 години са неразделни. Имат четири деца - три момичета и едно момче, а през лятото очакват и петия си наследник.

В Крепост дошли след като на сърце им легнала схлупена къщурка, но с голям двор в самия край на селото. Купили я преди 5-6 години и от тогава сами я стягат. Дострояват, подобряват, но всичко по изграждането на дома минава през ръцете им. 

Живеят спокойно, без да се оплакват, въпреки, че доходите им за многолюдна фамилия никак не са големи. Месечният им бюджет се свежда до добавките, който получават от държавата за децата, и сумите, които главата на фамилията изкара в дърводелското си цехче, което се намира в края на имота им - между 600-800 лв. на месец.

Не се оплакват, не търсят отговори защо държавата не помага, знаят ги -не им се полагат никакви помощи, той като Галин е регистриран като ЕТ, имат и две коли. По-малката вече не ползват, защото с разрастването на фамилията е отесняла. Нея купили с припечеленото преди години от няколкомесечен къртовски труд като гурбетчии в оранжериите на Норвегия. Със събраното платили и къщата. Вторият автомобил е подарък на семейството от родителите им. “Работа винаги се намира, стига човек да вярва в доброто и бъдещето“, казва Галин. Лидия пък е много благодарна на социалните от Димитровград за вниманието, с което се отнасят към семейството й. Хората многократно са търсили начини да ги подпомогнат, но все вдигали рамене, че нямат законно основание. Последната им почивка е била на кратък семеен лагер през 2012 година. Младото семейство гледа да пести за най-неотложното: за сметките,  за децата и за ремонта на къщата.

Галин е завършил промишлен дизайн в Техническия университет в Русе. Съпругата му е с педагогическо образование от Пловдивската музикална академия - флейта и пиано. Покрай грижите за децата обаче голямата сцена е останала само в мечтите й. Въпреки това Лидия не съжалява, че не се е развила като музикант. Освен това казва, че у дома си има цял музикален състав. Всички в последната къща на Крепост пеят. Имат си и солов репертоар, пеят и като група. Най-обичат да са край пианото на Лидия, а като втори инструменталист с блок флейтата  се включва, когато е свободен, и Галин.

Картините му пък са прекрасната украса в дома им. Те са навсякъде. Рисува природата, любимите си кътчета и така се скрива понякога от ежедневието. В работилницата пък най-често влиза да му помага 8 годишната Авигея. Като наследница на музикалния талант на майка си се очертава 12-годишната Естер. Тя проявява предпочитания към флейтата.  Най-напориста от всички  четири деца  е 5 -годишната  Мадлен, която се явява нещо като културномасовик на групата, най-малкият - 4-годишният Йосиф - е царят у дома.

Пълната къща в края на Крепост съвсем скоро ще огласи и бебешки плач, тъй като Йосифови очакват петото си дете. За събитието се стягат всички, но най-сериозно още отсега ръкави са запретнали каките. Най-голямата – Естер, е категорична: Три деца съм изгледала досега, ще изгледам още едно!

Имената на всички деца на Йосифови са библейски, а майка им Лидия ги е избрала, за да ги съпътства благополучие. Всяко от тях носи и своята символика. Естер е „пазена от Бог“, Авигея означава „бащина радост“, Мадлен е „висока кула“. „Избрах името й, за да бъде винаги за пример“, обяснява Лидия.

Фамилията ще посрещне Великден у дома си. Освен музикални, Йосифови са и много вярващи, затова  призовават всички да имат повече вяра и на най-големия християнски празник Възкресение покрай суетнята за богатството на трапезата си, да се обърнат и към духовното.

Защото казват: В истинската любов няма корист.