На 20 април се навършват 138 години от Априлското въстание. През 1876 година в Копривщица се сформира местен революционен комитет. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти.
Подготвено за по-малко от два месеца въстанието претърпяло провал. Въпреки неуспеха на протеклите събития, този бунт на поробените българи придобива широк световен отзвук. Целият свят разбира за геройството на народа, вдигнал се срещу неравния противник.След победата над конака, главният организатор стройният Тодор Каблешков праща моментално писмо до Панагюрище. Писмото придобива известност като „Кървавото писмо", написано с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото приканва всички българи към повсеместен бунт. То достига до Георги Бенковски Панагюрище, обявява бунта. Започват да се изпращат чети из цяла България и населението се вдига на въстание, Априлското въстание.
Градовете и селата, които въстават наброяват 95, а участващите мъже са около 10 000 - до един въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързия му и кървав край.
Априлското въстание е самостоятелно българско дело, неговата организация и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. То остава в историята като най-мащабното въстание в поробения период на България. Загиналите са над 30 000 души. Събитията през този славен месец април са повод и за провеждането на Цариградската конференция. На нея се решава, че българите трябва да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост.
Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до започването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема.
