Г-н Агасян, обикаляте сред децата в цяла България, как минават концертите?

Изнасям концерти, прослушвам талантливите деца на България. Но не като телевизионните формати, те са  в друга посока.

Открихте ли вече млади таланти?

Пълно е. От една страна е радост и щастие, когато срещам надарените деца, защото аз съм жури на различни конкурси от Тутракан до Петрич. Но пък трагедията е, че държавата не подпомага тези талантливи деца. Всеки родител трябва по някакъв начин сам да обезпечи развитието на талантливото си дете, а не всички имат тази възможност.

Каква реформа ни трябва, в училищата?

Училището е достатъчно, за да култивира децата ни, да изгради у тях ценности, изконни човешки добродетели. Но тъй като действителността извън училище е жестока, смятам че мисията на учителите е да провокират добрите качества в едно дете. Защото децата по рождение са добри, но действителността е жестока и разбива всичко. Т.е. това, което градиш като милосърдие, като честност, морал, всичко това го има в човека, само че то се сблъсква в даден момент необратимо с улицата. А на улицата властват отмъщението, завистта, злобата, побоищата. Затова смятам, че много важно е изкуството, да култивира душата. Едно дете може да не стане поет, писател или музикант, но ако се докосне до изкуството, сигурен съм, че ще стане добър човек. Това е всъщност нашата мисия.

Взимайки повод от думите ви, можем ли да наречем вашите концерти в страната „възпитателни“?

Естествено. Нямам случайна песен. Всяка има свое послание, намигане, което учи децата на добродетели. А малчуганите от първи до четвърти клас са с още запазени ценности, не са влезли все още в дискотеките, където властва простотията, рапа и чалгата. С тях можеш да общуваш директно.

А как да познаем порасналия човек?

Дано имате чувство за хумор, защото ще отговоря смешно. Кога човек вече е стар: Ами когато започне да спи отделно от зъбите си.

Но сериозно ще кажа: Младостта си отива, обаче детството - не ще.

Българите музикални ли сме като нация?

Да. Това са наши традиции, от столетия. Разбира се, по исторически причини някои неща са се забавили. Според мен например, фолклорът ни не се е развил достатъчно. И тъй като на Запад не е имало турско робство, не е имало забавяне, там Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, преди това Бах, всичко си е вървяло по пътя и се е раждала красива музика. Нашият фолклор също е красив, но той е двуделен. Това са само куплети без никакво развитие.

А вие работите ли в тази посока?

С фолклора не. Българският фолклор трябва да се пипа много специално. Има майстори на това, като Филип Кутев. Той е пипнал песните така, че е удоволствие да ги слушаш. Но за мен не е удоволствие да слушам една песен с 15 куплета и нищо друго да не се случва. Една история, която се разказва... хубаво, но музиката няма развитие.

За първи път чувам музикант, и то композитор, така открито и спокойно да критикува фолклора.

Фолклорът ни е много хубав, но аз говоря конкретно за песните. Повечето ни песни са обречени, те не дават този допир с хармонията.  Аз съм изключително чувствителен по принцип към тази тема и говоря с болка по нея.

При това нашествие на западната музика в културата на днешните 14-годишни българчета, как опазваме българската?

Ами няма държава, няма политика в България за българското. Съотношението е 80:20 в полза на западната музика срещу българската по нашите медии. Вероятно някой плаща, за да ни промиват мозъците. А българските автори, като мен, са принудени да минават през иглени уши, за да се чуе някоя песен по националното радио дори, а да не говорим за частните радиостанции. В тази игра въобще няма нещо такова като национална кауза. 

А от  тези 20 % процента излъчвана българска музика, чалгата е 86 %.

Но чалгата в последните години сякаш отмира, не е на мода...

Не да отмира, тя трябва да бъде изтрита въобще, защото когато тя се появи, сегашните родители бяха деца. Представете си с какво възпитават децата си!

А кои са любимите ви изпълнители от новото поколение?

Нови...аз слушам преди всичко класика, но вие вероятно ме питате за поп-изпълнители. Има навярно добри изпълнители, но те са плод на една реклама и надут балон. Проверете в залите, когато отидете на концерти, дали пеят на живо....тотален камуфлаж е всичко, това е буфосинхронизъм, менте. Преди една-две години в традиционния национален радио конкурс за българска поп-музика „Пролет“ имаше моя песен по стихове на Михаил Белчев и в памет на Андрей Баташов на финала. Потресът беше, че от 12 песни, 9 бяха на английски. За каква българска национална култура въобще говорим.

Но младите хора пък критикуват авторите от вашето поколение, че правите музика малко демоде, на тях какво ще кажете?

Нищо не мога да кажа. Всеки има правото на мнение. Но смятам, че не са добре култивирани музикално. Ще им кажа да отидат да учат ноти, а не да правят музика с компютри, да извървят този път, по който нашето поколение мина. Аз например свиря от 4 годишен. Учил съм много солфеж, хармония, полифония...а не изведнъж да се събудиш и да си звезда!

М. Манолова