На 2 май Българската православна църква чества Борисовден в памет на Свети цар Борис-Михаил Покръстител. Корените на празника се губят някъде в Средновековието и няма писмен белег за неговото начало. Не случайно обаче е избрана датата 2 май – тогава през 907 г. е склопил очи Покръстителят, един от най-великите ни царе.
Много е трудно да се гадае какво е водещо на 14 септември 865 г. (6374 от сътворението на света), когато Борис приема светото причастие и с него християнското име Михаил като на кръстника си – византийския император Михаил. Дали е разбирал примитивността на езичеството и душата му е търсела нещо по-смислено и възвишено, на което да се уповава? Може да е надделявал разума на политика, дирещ обединително начало на двата етноса в новата България? Или е търсел спасение за държавата си след разгромната война с ромеите и е заставен да приеме техните унизителни условия?
Може да има още много светли причини, забъркани в една амалгама, която довежда до извеждане на българския народ до най-напредничавите в Европа. Каквито и да са мотивите на Борис, те са пресветли и свети, а делото му прехвърля вековете. Не случайно църквата приравнява делото му с делата на най-тачените апостоли.
А с лека ръка ли Борис нарежда да ослепят първородния му син-езичник Владимир-Расате, когото подготвял за свой заместник и продължител на делото си, и да го прати в манастир? Трепнал ли е гласът му, отдавайки грозната заповед или е гледал в бъдното с убеждението, че е хиляди пъти прав. За истинския владетел над всичко – дом и деца, приятели и съюзници, светски изкушения и човешки страсти, любовта и омразата – стои държавата и пред нейния олтар без милост се принасят всякакви жертви.
Какво е правил 8 години в манастирската килия Борис като прост монах – молил се е Богу за бъдещето на народа си и държавата или е изпитвал угризения и разкаяния, задето с огън, меч и кръв е чертал бъдеще за векове напред? Дали се е интересувал как вървят делата в държавата или случайно е научил за измяната на сина си и отново грабнал меча?
Смирен живот на монах е водил човекът, който през десетилетията напълно заслужавал името си, без значение дали то идва от алтайската дума за тигър (bars), от тюркската за вълк (bjori) или просто се свързва със славянската дума „брань” (боря се”). Всички те описват вярно цар Борис, но не могат да го опишат целия – необятното затова е необятно, защото не може да се обхване.
У големите фигури в историята всичко е голямо – и достойнствата, и недостатъците. Горнилото на времето е изпепелило дребните детайли около Борис-Михаил – останало е трудно топимото злато, само хванало лека благородна патина като белег за древност, разпознаваемост и преклонение.
Имен ден празнуват Борис, Борил, Боряна, Борислава, Борислав. Честито!
