Елена Станкова

Елена Станкова е треньор на баскетболен клуб „Хасково 2012” от 2 г., когато бе създаден. Има 15 г. треньорски стаж. Била е селекционер на подрастващи – в частен клуб „Академик 2003”, който се е издържал от съпруга й Станислав Станков. Включително и национален треньор на подрастващи. Състезателната й кариера продължава 15 г. в отборите на „Левски” София, „Софстрой”, „Метални конструкции”, „Славия” и „Академик”. 

-  Г-жо Станкова, каква е равносметката за изминалия сезон?

-  Равносметката е един сребърен медал от Купа България и един бронзов медал от Държавното първенство в Националната баскетболна лига /НБЛ/ жени.

-  Каква е Вашата оценка за цялостното представяне на отбора?

-  Моята оценка е висока от гледна точка на това, че ние сме вторият отбор, който завърши с два комплекта медали. Другият тим, който може би ще е с два комплекта медали, ще е „Дунав” Русе. Оставихме зад себе си много силния „Нефтохимик 2010”, отстранихме носителя на Купата – „Монтана 2003” и считам, че резултатите за този сезон са много добри.

-  Как оценявате постигнатото за 2 г., откакто е създаден клуба?

-  Много добро за краткия срок. На базата на финансирането, което имаме, че започнахме от нулата, че трябваше да намерим верните състезателки за отбора, считам, че нещата се развиват по възходяща линия. Дори малко избързаха спрямо моите очаквания.

-  Какво не ви достигна за по-добър успех във финалното класирането на НБЛ?

-  Не ни достигна това, че сме само на 2 г. В другите отбори играят изключително опитни състезателки. Българките, които са в „Хасково”, са млади момичета, никога не са играли финали през спортната си кариера. Отдавам го на липса на достатъчно опит в биткитe за разпределението на медалите.

-  Мислите ли, че допринесе и факторът „Дунав” Русе, който се падна по жребий в полуфиналната серия?

-  Не съжалявам, че се падна „Дунав”. Ако ние можехме да ги отстраним, а това не беше невъзможно, щяхме да демонстрираме изключително висока класа, абсолютно непривична на отбор с двегодишна история. Вие видяхте, че ние тук победихме „Дунав” в третия мач с 20 точки разлика. Когато отборът на „Хасково” бъде оставен да играе свободно и спокойно, демонстрираме много висока класа.

-  Мислите ли, че имахте голям шанс за златните медали за Купата на България?

-  Не голям шанс, а огромен! При оставащи 40 сек. до края, наша топка и 4 точки в наша полза, Корин Адамс прави две детински грешки. Сигурна съм, че ако хиляда пъти се върне да изиграе този мач, няма да ги допусне. Но това е спортът.

-  Значи отдавате тази загуба на финалните грешки?

-  Това за мене беше спечелен мач. Направихме изключително елементарни две грешки, и ги направи един и същи състезател. Не мога да го виня, защото по принцип вината би трябвало да се разпредели колективно. 

-  Вие често изразявате недоволство срещу некоректно съдийство. Ваши колеги в страната подкрепят ли ви в това отношение?

-  Съдийството е много дълга и широка тема в българския баскетбол. Дали ме подкрепят колеги или не, в крайна сметка мене не ме интересува. Интересува ме всеки в българския баскетбол да си върши работата професионално – треньорите да сме професионалисти, състезателите да са професионалисти, съдиите да имат професионално отношение към нашия труд и работа. И федерацията да се управлява професионално. Когато всички тези неща застанат по местата си, мисля, че аз няма да коментирам фактора съдийство. 

-  Очевидно след присъединяване на новите състезателки Уолтия Рол, Лидия Върбанова и Корин Адамс отборът заигра на съвсем друго ниво, без да подценявам останалите. Това се подкрепя и от факта, че преди това имахте победи само срещу „Берое“ и „Нефтохимик“.

-  Така е. Ние имахме силен отбор и в началото с малко средства направихме добра селекция. Но при изравнени сили с другите отбори не ни беше дадена възможност да спечелим мачове, които си извоювахме. Значи тука някои ще кажат, че коментирам съдийството. Да, коментирам го, защото са очевадни срещите, в които бяхме ощетени. Тогава с ръководството седнахме, анализирахме нещата и решихме, че трябва да направим такъв отбор, че да има разлика в класите между нас и другите и да сведем до минимум съдийския фактор. И нещата се получиха.

-  Много са упреците срещу ръководството на баскетболния клуб, че взима главно състезателки от чужбина. Това навява на мисълта, че българките не са качествени. Така ли е?

-  Откъде да вземем състезателки, като в България няма достатъчно баскетболистки. Не говорим за качествени и некачествени. Тук има 7 отбора по 12 играчи, това са 84 момичета. Толкова класни състезателки няма в българското първенство. Аз казах на г-н Глушков на едно от общите събрания на федерацията, че ако искаме да играем с българки и да наложим забрана за внос на чужденки, трябва да лимитираме излизането на нашите момичета в чужбина. След като българските състезателки излизат спокойно да играят в чужбина и има недостиг на качествени, нормално е ние да потърсим и да внесем отвън. Това е пазарна икономика.

-  Мислите ли, че само износът на български баскетболистки е проблемът? Как виждате нещата при подрастващата школа? Стимулира ли се по някакъв начин?

-  Подрастващата школа не се стимулира по никакъв начин, нещата там са много зле. Аз 12 г. работих с подрастващи. Изкарах цяло поколение от първи клас до 18-годишна възраст. След това още година-две играха в „А” група жени. И минах един много тежък период, никой по никакъв начин не се интересуваше за подрастващите, включително оскъдно присъствие на държавата, имаше липса на държавна политика. Не виждам сега нещо да се е променило. Треньорите по баскетбол, работещи с подрастващи, не са добре заплатени, единствения им приход е от таксите. Те се стремят да имат максимален брой деца, за да получават повече такси, което рефлектира върху качеството на работа. За да се работи добре с подрастващи, не трябва да се работи с повече от 10-12 деца, за да може да им се обяснят елементите и да натрупат индивидуална техника. В България на състезателките основно им липсва индивидуалната техника.

-  Уолтия Рол замина да играе в НБА. Може ли да се приеме, че „Хасково” е трамплин за големи състезателки?

-  Не може да се приеме такова нещо. На мен ми се иска Хасково да има собствена школа и БК „Хасково 2012” да започне да работи с деца, защото това е изключително важно. Тези деца да бъдат научени на баскетбол. Да имат индивидуална техника, да развиват и физически качества съобразно възрастта. И Хасково един ден да има своята школа. Това не е къс цикъл, това е цикъл между 5 до 7-8 г. И Хасково да е модел за подражание на всички останали отбори как трябва да се работи с подрастващи.

Фактите са факти – ние взехме състезателки със статистика, която тука се повиши двойно и тройно като показатели. Това означава, че ние сме работили правилно и сме разгърнали максималния им капацитет. Така се получи с Уолтия Рол, констатираха тройно повишение на показателите й. Така се получи и с Корин Адамс, която отбелязваше между 12 и 14 точки в предния си клуб. Тя тука достигна до 30 точки на мач. Така се получи с Биджони Рийвс.

-  Това повишение в броя на точките за мач, може ли да се счита, че се дължи и на качество на отборите в конкретната държава?

-  Правилно поставяте този въпрос. Само че аз искам да кажа, че не приемам твърденията, че в България се играе баскетбол на ниско ниво. Напротив, играе се на много високо ниво. Има 5 много изравнени отбора с много добри състезателки и смятам, че повишението на показателите се дължи на правилната игра на „Хасково”. Тимът има собствен стил и се отличава от стила на останалите отбори. Малко грубо ще се изразя: ние не играем ръгби, а елегантен баскетбол, което е същността на играта.

-  Какво предвиждате след напускането на Уолтия Рол, която беше един от основните двигатели в отбора?

-  Отборът трябва да се стабилизира финансово. Ние трябва да започнем със силен отбор още през септември. Не може всяка година да правим отбор януари. Защото до януари ние сме пети в класирането, след това правим геройство – тръгваме от пета позиция и взимаме медали. Затова отборът има нужда от финансова стабилност. Смятам, че до следващия сезон, ще я имаме.

-  Ще запазите ли останалите момичета в отбора?

-  Разговаряла съм с тях,  90% искат да останат. Но вратата е отворена за други млади и перспективни момичета. Аз комуникирам с тях, колкото и да им е неприятно на другите треньори. Съжалявам, че се получава така, не искам да ме изкарват манипулативна, защото се опитват да го правят, но аз не съм виновна, че те ме заливат с въпросите си и с желанията си следващия сезон да играят в Хасково.

-  Г-н Станков беше споменал, че има вариант „Хасково“ да заиграе в Европейски шампионат.

-  Учредена е Балканска лига. Разбрах, че 3 български отбора ще участват. Ние на мейла си получихме писмо от ръководството на Балканската лига, че тя вече има всички одобрения от ФИБА, което за мене е някакъв подход на ръководството към нас. От тука нататък, пак казвам, не можем да си мечтаем за евротурнири без финансова стабилност. Ние трябва първо да се стабилизираме финансово за вътрешното първенство, след това да кроим по-големи планове. Но не е невъзможно да се случи и това нещо.

-  Защо нямаме мъжки баскетбол в Хасково?

-  Защото там финансите, които са необходими, са от 1 милион нагоре. Да не забравяме, че тук има и футболен отбор, той също се нуждае от финансиране и сами разбирате, че това не е нито по възможностите на г-н кмета, трябва да се намерят спонсори. Въпреки че кметът на Монтана всяка година намира по 2 милиона лева за отбора, но той е спортен човек и там нещата стоят по по-друг начин.

-  Очевидно е, че публиката силно ви подкрепя. Имате фенове, които всеки мач са в залата. 

-  Скептично настроените хора коментират, че на мач има по 300-400 зрители в зала „Дружба. Тя е за 1100 човека и не е пълна до краен предел само поради факта, че всички наши мачове се излъчват директно по телевизия еTV. Имаме страшно много фенове. Искам да дам пример. Един ден, когато се е сринала картината и хората не могли да гледат мача, на шефката на телевизията се е разтопил телефона от негодуващи хора. Тя каза, че е имала над 500 обаждания в този ден. Това значи, че хората са пред екраните и ни гледат. А на тези, които са неотлъчно до нас, искам да им кажа едно огромно „благодаря”. Ние нямаше да можем да постигнем тези резултати без тях. Няма да забравя, че над 50 човека дойдоха във Велико Търново, за да ни подкрепят.

-  Като споменахте издръжката на мъжкия баскетболен отбор, колко струва издръжката на женския?

-  Нашия бюджет е в пъти по-нисък от бюджета на „Монтана”, които отстранихме. Коментира се, че техния бюджет е от порядъка на 450 000 лв. Изключително трудно е да се побеждават отбори, които са финансово много по-стабилни от нас.

-  Искате ли да добавите нещо, ако съм пропуснала да попитам?

-  Предстоят първенствата за девойки, имам намерение да изгледам всички. Да направя реална оценка на какво ниво са състезателките и да преценим кои от тях искаме да поканим.

-  Какви са перспективите пред „Хасково”?

-  Мисля, че са големи. Настроена съм изключително оптимистично. Не виждам причини да не съществуваме. Не виждам причини градът да бъде лишен от това богатство – баскетболния отбор. Дай Боже да има и мъжки, би било чудесно. Видяхте, че лично министър Стойнев дойде да ни уважи и да ни връчи медалите. Това е голяма чест. Мисля, че неговият авторитет и уважението към нас са достатъчна предпоставка да не оставят Хасково без елитен спорт. Той прояви огромно уважение към нас и аз му благодаря от името на ръководството.

Интервю на Анета Кутелова 

Баскетболният клуб "Хасково 2012"

С медалите от държавния шампионат