Кандидатите засега наблягат на рекламните брошури на ВУЗ-овете, вместо да подават документи за тях

Вузове и кандидат-студенти са в тих ужас от предстоящите матури. 2 седмици преди първия задължителен зрелостен изпит на 21-ви май, документи за предварително кандидатстване във ВУЗ са подали само около 400 кандидати. Според хасковския център за кандидат-студентска подготовка и информация, които обработват документите, цифрата е около 3 пъти по-малка от от обичайната. Една от причините е в свития по демографски причини набор от тазгодишни 12-класници. Другата е самата матура, на която всяка година са късани стотици зрелостници. Стига се дори до абсурди - отличници в предварителните изпити за университет получават двойка на зрелостния, с което академичните им амбиции и похарчените за пътни и изпитни такси пари отиват на вятъра. Затова много мераклии за висше предпочитат да си спестят поне предварителните разходи. Още повече, че тазгодишните зрелостни изпити се очертават като още по-жестоки.

В изявление от миналата седмица образователният министър Анелия Клисарова смрази зрелостници и учители със заканата, че тази година за пръв път ще имат твърда скала на оценяване на работите им. Това ще рече, че още преди изпита ще е ясно колко точки ще са достатъчни за тройка, а не както досега - скалата да се представя след прегледа на писмените работи.
За тази нова скала ще се вземат резултатите от предходните матури, които били достатъчни за да се установи предварително един минимум на знания. Под този минуми има „наесен с песен”, закани се министърът. Клисарова загатна, че е подготвена за сериозен ръст на слабите оценки, особено по БЕЛ, но заяви, че : „идеята не е да се отчете висок процент на завършили матури, а да се гарантира, че който си е взел матурите е готов за висшето или за работа”.

По предварителна информация, тази година изискванията за тройка ще е доста над миналогодишния праг от 23 точки от 100 възможни. Към очакваната сеч по БЕЛ идва и традиционно по-високия брой двойки на втората задължителна матура по избираем предмет. За това говори и фактът, че тази година заявления за българския са подали 58 442 зрелостници, а за втората матура - близо 61 хиляди. Тоест, поне 2500 повече са оправили родното слово, но са се загубили в дебрите най-вече на географията, която е традиционната гилотина за зрелостниците в Хасковско.

Понеже изглежда, че спасението от висшето дебне отвсякъде, мераклиите за академично поприще засега си налягат претенциите. Което изправя до стената университетите, нуждаещи се като манна небесна от техните такси. Това е въпрос на оцеляване, в името на което ВУЗ-овете толкова разтвориха входовете си, че преминаването им вече не изисква почти никакъв флирт със знанията. Кандидатите обаче се ослушват. Още повече, че имат алтернатива при благоприятна оценка на матурите. На първо място-винаги могат да влязат само с тях, понеже дори и престижните университети разрешиха повече от половината/на места до 80 %/ от специалностите им да са достъпни само с матура. Ако оценката не стига, винаги има редовна кандидат-студентска сесия. От миналата година пък част от българските ВУЗ-ове обявиха и есенен прием за студенти, който достъпен дори за скъсаните на матури.

Кошмарът на университетите е, че дотогава част от кандидатите са се ориентирали към по-престижни опции в чужбина, а други пък направо се отказват, защото схващат правилно майчината мъдрост „учи мама за да не работиш”. Неработещите висшисти наистина са на килограм в Бюрата по труда, а тенденцията се задълбочава. Най-ясно, макар и неофициално, причината посочи икономическия министър Драгомир Стойнев при скорошното си посещение в Хасково. Според него, България има нужда от 5 хиляди икономисти. Вместо това родното висше годишно бълва по 20 хиляди.

Г.Христов