Типичният работохолик от XXI век извършва трудовите си подвизи не в производствените цехове или под палещото слънце на полето, а... пред екрана на компютъра. Учени от цял свят с общи усилия стигнаха до няколко извода за това как не само да не “изгорим” на подобно работно място, а и да изпитваме удоволствие от професията си:
Грешка №1: Отворено пространство
Огромното общо помещение, в което служителите са отделени само с ниски преградки, първо е смятано за символ на откритостта и обединяването. Днес обаче десетки изследвания доказват, че то влияе негативно на здравето и производителността на труда. Проф. Гари Евънс от университета “Корнел” прави експеримент с 40 офисни служители, които разделя в две групи. В продължение на три часа едната работи в относителна тишина, а другата - при постоянен шумов фон. След това им предлага да се преборят със задачи, които нямат решение. Тези от първата група упорито се стараят да намерят отговора, докато колегите им от втората се отказват след първия неуспешен опит.
Какво да правим? Ако не се предвижда алтернатива на т.нар. отворен офис, опитайте да си намерите близко до прозореца място, а останалото е работа на слънцето.
Грешка №2: Винаги на линия
Работният ден невинаги завършва строго по график. Ту ще трябва да се задържите в офиса заради спешен ангажимент, ту пък е планирано нещо важно през почивните дни. Да не говорим за навика да проверяваме служебната си електронна поща, преди да заспим, и да си слагаме телефона до възглавницата за всеки случай. Експерти от американския Фонд за нова икономика съветват да не правим така. Никоя корпоративна застраховка няма да покрие вредите, които ще ви причини прекомерният работохолизъм. Ако вярваме на учените, увеличаването на броя на работните часове е правопропорционален на повишаването на кръвното налягане. Какво да правим? За да избегнете потенциалната заплаха от сърдечно-съдови заболявания, трябва своевременно да казвате “не” и на шефа, и на собствените си амбиции. Или още по-добре - да следвате примера на френските работници, които са си извоювали правото работодателите да не ги безпокоят в извънработно време по телефона.
Грешка №3: Седяща поза
Ръководителят на изследователска група от Колежа по общественото здраве към Университета на Сидни Хид ван дер Плог дава плашеща статистика: 11 часа в денонощието, прекарани в седнало положение, повишават с 40% риска от куп заболявания. Не е трудно да се изчисли, че 8-часов работен ден плюс пътя до офиса и обратно в задръстванията правят около 11 часа!
Най-тъжният извод, който правят учените, е, че нито сутрешното бягане, нито вечерните тренировки във фитнес залата са в състояние да неутрализират ефекта от продължителното седене.
Какво да правим? Движете се през деня: избягвайте асансьора и използвайте стълбищата; избирайте по-далечно кафене, където да хапнете на обяд. А защо да не предложите да се постави и бягаща пътека в офиса?!
Грешка №4: Без фейсбук бягства
Не се обвинявайте, че противно на шефските разпоредби, част от работния ви ден минава в общуване из социалните мрежи, разглеждане на снимки или просто четене на новини, които нямат нищо общо с работата ви. Д-р Брент Кокър от Университета на Мелбърн провел любопитно изследване - съпоставил времето, което офис служителите губят в интернет за лични цели, и производителността на труда им. Резултатите били впечатляващи: при хората, прекарващи в мрежата до 20% от работния ден, тя била с 9% по-висока, отколкото при тези, които си отказвали малките “бягства”. Д-р Кокър допуска, че това е свързано с несъвършенството на нашата концентрация.
Какво да правим? На мозъка ни му е необходимо време, за да превключи от основната задача към по-малките, а след това да се върне отново на главната с нови сили. Затова си позволявайте поне няколко пъти на ден да кликнете с мишката на някой “лайк” или да пуснете някой коментар в профила си.
