„Вапцаров убил баща си с мотика”. На такава недомислица се натъкнали проверяващите на предварителния изпит по български език и литература в Алма матер. Бисерът е част от разсъждения върху Вапцаровата творба „Песен за човека”. На предварителния изпит абитуриентите можеха да избират да пишат по темата - „Живот и мечта в поезията на Никола Вапцаров” или да съпоставят цитати от стихотворението „Хайдути” на Христо Ботев и „Сиротна песен” на Димчо Дебелянов.

Друг бисер, обобщаващ Ботевата поезия, пък гласи - „Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка”. Друг кандидат-студент пък написал, че „Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно”.

Според проверяващите тези абсурдни разсъждения показват безпомощност и липса на усет към езика. „Кандидат-студентите смесват агресивния разговорен език с езика на интерпретативното съчинение”, коментираха те пред „Монитор”. Филолозите обаче са категорични, че т.нар. бисери не са представителни за всички писмени работи

а са по-скоро изключения, творения на кандидатите с най-слаби оценки.

Един от тях написал – „Затова лирическият герой открива надежда в планината, която няма как да му помогне физически, но поне психически”.

Друг абитуриент стигнал до заключението, че „Дебелянов се реализирал като поет след смъртта си”. Проверяващите прочели още абсурдни разсъждения, според които „Първо от холера се разболява лирическият герой на Дебелянов, а после и своя автор”.

Тревожни са и правописните грешки на кандидат-студентите, които са на ниво ученици в начален етап. Една от тях е членуването в м.р. с двойно „т”. Така например абитуриентите писали „поетта” и „мостта”.

Не липсват бисери, макар и по-скучни и от предварителния изпит по история, на който се паднаха теми за Априлското въстание и Балканската война.

Кандидат-студент написал, че „потушаването на въстанието получава положителни отзиви от съседни страни, които са солидарни със случващото се”. Според друг младеж пък България и други поробени балкански страни получавали щедри чуждестранни помощи. Сред бисерите е й изречението „Настъпилите действия по това време от гледна точка на корупцията са крайно некоординирани”.

Ботев паднал от „Радецки” и загинал

„Корабът е спрян и при спирането пада убит революционерът Христо Ботев. Той не пристигнал в България, но чрез това пътуване Великите сили разбират за жестокостите в България”. Това е написал кандидат-студент на предварителния изпит по история в Алма матер. От написаното става  ясно, че младежът не знае как е загинал Ботев. Друг негов връстник пък определил Левски като „пръв комуникатор”, известен на целия днешен български народ. Проверяващите прочели още, че Априлското въстание достига по различно време до различни народи. Сред бисерите е и изречението „В съседните държави се организират стачки и се предприемат всякакви методи за изказване на отрицателно мнение за станалото”.

Според проф. Искра Баева, която е проверявала изпитите, тези бисери не са дори смешни, а са струпване на множество думи, лишени от смисъл. Пример за това е и изречението „Вариантът друга държава, в частност Русия или Австро-Унгария, да ни помогне също бил отхвърлен поради интересите на Великите сили и по-точно на Англия и Франция, чийто кредитор била империята”. Проф. Баева твърди, че зрелостниците не познават достатъчно добре материала. Тя допълни, че те са очаквали тема от периода на Средновековието, което е сред причините за не особено доброто им представяне.

Десетокласници бъркат сонет със сюнет

Десетокласничка не прави разлика между „сонет” и „сюнет”. За много наши ученици „Под игото” е една дума. Голяма част от тях ходят на училище без учебници. Това са само част от фрапантните грешки, които показват проблемите на българското образование, коментирани от преподавателите Ивайло Ненков и Асен Александров, и треньора Тити Папазов пред Нова телевизия вчера.

„Има огромно разминаване между това какво учат децата и техните потребности, системата е много остаряла”, това е причината според Ивайло Ненков децата да са неграмотни. Според него учениците зубрят и запомнят информация наизуст, без да мислят и да задават въпроси. По думите на Асен Александров начинът на преподаване е много остарял и той трябва да се промени. Според него в училищата трябва да се преподават концепции и учителите да научат децата да задават въпроси.

Според Папазов основният проблем е липсата на дисциплина. Според него дори сутрешната гимнастика дава чувство за ред, освен че е полезна за здравето.

Според него родителите оказват натиск над учителите, децата нямат респект към своите преподаватели.

„При нас не е демокрация, а свободия. Учителят трябва да е най-близкият човек на детето. Сега родителите командват учителите”, каза от своя страна Тити Папазов. По думите му авторитетът на учителите е тотално унищожен.

„Няма респект от страна на децата към учителите”, категоричен беше Папазов.

„Дисциплината тотално липсва”, добави Александров.

А като една от причините за невъзможността един ученик да бъде изключен от училище гостите посочиха делегираните бюджети. Ако изключиш ученик, от една страна губиш пари, от друга - ти ще си виновен, защото презумпцията е, че ученикът не е виновен, обясниха те.

Не на последно място като причина за неграмотността на учениците те посочиха и липсата на отношение в семейството.