Нека бъде джаз в Маслиново! Този рефрен звучеше в събота вечерта и сред музикантите, и сред публиката на най-колоритния джаз фест, който се провежда вече трета година в селото. Изборът не е случаен, Маслиново е на приблизително равни разстояния от Хасково и Кърджали. Затова и любители на музиката имаше и от двете покрайнини на джазовата съботна столица - Маслиново.
Четири джаз формации от Хасково, Димитровград, Кърджали и Пловдив се качиха на сцената в късния следобед за петчасовия маратон, който приключи малко след полунощ.
Освен джазови стандарти, стиловото разнообразие мина през популярната музика, имаше дори малко латино и боса нова.
Супер подготовка на домакините от Маслиново беляза приятното усещане но любителите на джаза. Обилни количества бира, каквито подобават на всеки фест, и не по-малко количество от рибните гозби, с които е популярно ресторантчето на Маслиново, бяха опустошени за часове.
Джазово беше и времето- от фриволно спокойно в началото, през ромолящо-дъждовно към средата, до умерен фюжън към края на вечерта.
Стенли: В Маслиново всичко е джазово и нереално
Арх. Станислав Луков- Стенли, идеен мотор на „Маслиново джаз фест“
Стенли, от Кърджали сте, каква е връзката ви със село Маслиново?
Има хубав изглед към Хасково и моят много добър приятел, който има къща тук - Ридван Чауш. Всъщност той е моята връзка със село Маслиново. Покрай него се влюбих в този край. Заедно тук в Маслиново си правим и ракията и виното.
Как тръгна идеята за джаз фест в Маслиново, а не например, проява от типа “Маслиново пее и танцува“, която вероятно щеше да доведе и повече гости?
Идеята за джаз феста тръгна заедно с тази 30 април да бъде обявен за Световен ден на джаза. Заговори се във всички медии по света и у нас за тази инициатива преди 2 години. С приятели пътувахме заедно за Пампорово, когато решихме и ние да отбележим този ден.
А „топлата“ връзка между феста и мястото, което избрахме - Маслиново, всъщност е тази сграда, това ресторантче, което е джазово и като интериор, и като екстериор. Всичко е джазово тук, всичко е нереално, каквато е и джазовата музика. Защото джазът не е музика, той е чувство.
Първият фест преди 2 години беше в много малък формат, само между приятели. Сега се събират хора и от Кърджали, от Хасково, и от дори от 
Ще имали издание на Масленово джаз и през 2015 година?
Джазът се възприема като елитарна музика, но всъщност като стилистика това е музиката, която най-силно изразява свободата, за която толкова много говорим. Но умеем ли да боравим с нея, приемаме ли я спокойно в подредената матрица?
Всеки човек трябва да се стреми към нея, да се опитва да я извоюва за
себе си, защото свободата е най-важното нещо, което можеш да постигнеш живота си и е най-трудното е да съумееш да бъдеш свободен.
Джазът е музика, възникнала в Америка именно сред хората, които са били роби. Той е израз на техния стремеж към свободата.
За да харесваш джаз трябва само и единствено feeling, /чувство/. И като пример за това е една история от студентските ми години в университета Bauhaus в Германия. В нашия град имаше и музикална консерватория. Затова в студентския клуб всеки понеделник от седмицата имаше джем сешъни. Събираха се много музиканти и свиреха и се получаваха много хубави неща, запознанства. В един от случаите обаче едно момче се качи на барабаните и така ги удари, че и останалите започнаха да свирят толкова добре като него. По една време цялата зала се разплака под звуците на музиката. В същото време и се радваха, всички се почувстваха, че са едно общност. Ето затова казвам, че джаза е чувство.
М. Манолова
