10-годишно дете чака чудо от Св. Дух - да проговори

Болните от Горски извор и околията изпълниха днес храма „Св. Георги“ в димитровградското село. Отец Никола отслужи литургия и освети няколко съда с вода.

С вяра и надежда Таня от с. Сусам доведе в храма 10-годишния си син Николай, който е с диагноза детска церебрална парализа и епилепсия, ням е. Таня силно вярва, че пиейки от осветената на Св. Дух вода, момченцето й ще проговори. Бабите от Горски извор пък разказват, че според традицията преди да отидат в храма, домакините трябва да изчистят хубаво къщата си. После с осветената вода ръсят навсякъде в дома си за здраве. Остатъкът пазят през цялата година и ако някой от семейството им се почувства в неразположение - пие от нея.

Народът вярва, че осветената на този ден вода е лековита и може да изцери немите. Празникът се чества според църковните канони в деня след Петдесетница.

На този ден слиза Светия дух, който съпровожда Божиите ученици по пътя им за разпространение на Христовото учение. Според писанието на този ден става чудо и следовниците на Христос проговарят на езика на всички народи, населявали земята. Народът също вярва, че стават чудеса на този ден.

И докато миряните се молеха в храма, в дворчето му най-изкусната готвачка - 73-годишната Ванка Тодорова вече беше приключила с курбана. Жената от 10 години готви всички ястия за църковните празници, хората я канят заради кулинарните й умения и златни ръце.

За курбана си има тайна, разяснява с охота рецептите баба Вана. Нейната е: на кофа овче месо 3 кофи вода, ако е шилешко -водата е 2 кофи и половина, а ако е крехко агнешко-съотношението месо-вода е 1:2. В казана, вързани на букет, за да не се смесват с месото, а само да му дадат от аромата си, се слагат магданоз и кервиз, добавят се малко черен пипер и сол.

Курбанът на баба Вана е всепризнат, но тя е най-прочута с пареното си агнешко. И тази рецепта с готовност казва на младите: На дъното на казана слага легнали бирени бутилки пълни с вода, върху тях скара, а на нея пресен лук и джоджен, отгоре нарежда осолените мръвки, а казана запечатва с фолио.

Докато именитата готвачка разяснява тънкостите, бабите наоколо пък разказват за параклисчето „ Св. Дух“ край селото.

То се намира в местността „Аязмото“. Навремето празникът се е отбелязвал там на поляната. Още от предишната вечер младите извивали кръшно хоро, спомня си учителят по музика 70-годишният Тончо Данков. „Бях малък, но и аз съм играл, около братята и сестрите си.“

76-годишната баба Мария пък добавя, че на следващия ден жените пристигали край параклиса с месалите. Всеки носел храна според възможностите си, но се нареждало всичко на едно.

Въпреки че по тоталитарно време тези събори били забранени, хората пак се събирали, единствената разлика от преди била, че зададе ли се празникът, не разлепяли обяви за събора, а всеки си помнел датата и пристигал на уреченото място.

 

М. Манолова

Параклиса"Св. Дух", около който някога е ставал селския събора

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини