Бисерчани се организират трескаво за заминаване като доброволци във Варна. Крак повличат братята-близнаци Йосиф и Илиян Тодорови. За ден те вече са успели да привлекат към каузата си още трима свои съселяни.
Близнаците и останалите доброволци от Бисер имат намерение да тръгнат с трактор към Варна, тъй като от опит знаят, че тежките машини сега в „Аспарухово“ са най-нужни. „Търси се платформа, на която да се качи тракторът до морето. Има и пригодено за кал гребло. Използвали сме го, когато чистихме при нас, действа безотказно“, обяснява Йосиф. Дори да пропаднат плановете им за трактора обаче, той е категоричен, че на колите си качват лопати, гребла и кофи и пък тръгват.
„Тази вечер ще обиколя всички къщи в селото, където има млади мъже. Всички трябва да дойдат. Никой не трябва да се прави, че е забравил как при нашето нещастие дойдоха хора от цяла България и ни подадоха ръка, газеха с нас в калта и с месеци ринеха довлечената тиня“, категоричен е Йосиф. Казва, че никога няма да забрави първите часове на връхлетялата ги към 8 сутринта стихия, когато със семейството си са прекарали на върха на един от боровете в двора на къщата. Домът на родителите му е край моста на реката в Бисер и е една от пометените от талазите.
Йосиф също е загубил къщата си от придошлите води. Той е обаче сред тези 22-ма бисерчани, на които домовете не бяха възстановени, понеже не са единствените жилища, с които разполагат.
Йосиф още си спомня бученето на водата на 6 февруари преди две години. „Цяла нощ не мигнах, през час излизах да меря нивото. Никой не ни информира. Природата си е природа, но затлачените с години речни корита, дерета, непочистени канали - това е човешка немарливост. В Бисер причините за наводнението бяха тези, в Аспарухово - също“, убеден е Йосиф. Според него боклуците в дерето на Аспарухово е можело да бъдат изринати за няколко часа с 50 л. гориво в тежката машина.
Спасителите от Бисер дори не са се замислили къде ще нощуват, организирали са се единствено за хората и водата, която ще вземат със себе си. „За спане не мислим, никакъв сън, когато бедстващи хора имат нужда от помощ“, отсича Йосиф.
Засега плановете са доброволците от Бисер да останат за уикенда. „Ние сме хора, които си изкарват хляба на полето, жътва ни чака. Реколтата на север е съсипана, и хляба ще го спасяваме тук - от юга“, обяснява Тодоров.
Заедно със съселяните му още чакат истината за потопа в Бисер. Признават, че дори да излязат наяве фактите около собствеността на водоема и кой трябва да носи отговорност за пропуканата стена на „Иваново“, белята вече е станала, Бисер е платил с човешки животи и нищо не може да се върне на зад. „Не всеки път истината променя живота на хората, когато събитията са необратими“, казва Йосиф, затова на пострадалите от Варна и Добрич казва: „Да са силни и да знаят - лошото отминава, първите дни са най-тежки, но впоследствие идва и надеждата“.
