Въпросът ще има ли най-после дата за предсрочни парламентарни избори след политическите консултации в петък сутрин неочаквано беше изместен от какво се случва с Първа инвестиционна банка и банковата система.

Няколко часа по-късно двете теми се смесиха, след като стана ясно, че на разговорите, в които решиха предсрочният вот да е на 5 октомври, ГЕРБ, БСП и ДПС са обсъждали сценарии, които да позволят този парламент да работи по-дълго. Причината - да може да реагира с решения, свързани със ситуацията с банките.

Така паниката, която се създаде и предизвика теглене на спестявания от гражданите, изведнъж се оказа твърде удобна за управляващите и парламентарната опозиция и за предпочитаните от тях варианти за изход от политическата криза. Дали съвпадението е случайно или не - тепърва ще се изяснява.

Какво се случи

Сигнали от граждани за увеличаване на клиентите пред клоновете на ПИБ имаше още в четвъртък вечер (публикация за това се появи и в непопулярния сайт on-parliament.com), но в петъчната сутрин те се засилиха, информацията се предаваше от уста на уста, а пред офисите на ПИБ наистина започнаха да се нареждат все повече хора.

Първото официално съобщение неочаквано дойде от вътрешния министър Цветлин Йовчев, който в парламента каза, че още от четвъртък се работи по "установени опити, злонамерени, целенасочени, да се дестабилизира банковата система". Той не спомена нито име на банка, нито на заподозрени (версии за бизнесмен, който стартирал атаката се появиха в жълтите медии). За разлика от показните акции на прокуратата преди седмица, когато започна атаката срещу КТБ и беше обявено обискирането на офиси на фирми, свързани с банкера Цветан Василев, този път главният секретар на МВР взе думата, за да обясни, че банкови институции не се разследват.

БНБ за пореден път за последната седмица се опита да овладее ситуация, при която е налице очевидна атака срещу финансова институция. Управителят на централната банка Иван Искров този път направи изявление на запис и обобщи случващото се като опит за дестабилизиране на държавата. Той потвърди, че атаката е срещу ПИБ чрез "епидемия от слухове" и злонамерени публични изказвания и я определи като "криминално действие".

Диагноза на ситуацията от Брюксел постави премиерът Пламен Орешарски като призова атаката да не се употребява в политическото говорене.

Междувременно се появиха информации за опашки и пред други банки, както и че МВР проверява дали част от струпването на хора пред клоновете не е умишлено и дори платено.

В един глас: Спестяванията на всички граждани са гарантирани

Общото послание на институците беше, че влоговете на всички гражданите са гарантирани, банковата система е стабилна и няма защо да де притесняват, че БНБ ще получи пълната подкрепа на правителството, за да се справи със ситуацията.

Въпреки това, ПИБ обяви в ранния следобяд, че е изплатила 800 млн. лева на клиентите си в рамките на деня и за да достави банкноти в офисите си затваря по-рано и ще работи отново в понеделник.

На този фон започнаха консултациите за предстоящите избори - без участието на "Атака", чийто лидер Волен Сидеров се оказа отново в Москва, но за сметка на това с бившия телевизионен водещ и лидер на "България без цензура" Николай Бареков в качеството му на евродепутат, според неговото обяснение.

От консултациите се разбра, че има дата за изборите - 5 октомври. Краткото изявление на Станишев след приключването на разговорите и отказът да се отговаря на въпроси на медии, не позволи да се внесе повече яснота по други теми - като тази кога все пак правителството ще подаде оставка, нито да се коментира ситуацията с банките.

Бившият и готвещ се за бъдещ премиер Бойко Борисов обаче веднага използва случая да заяви, че ще трябва да оправя грешките на настоящите управляващи. Без конкретни разчети и доводи той набързо обяви и нуждата от нов заем - от пазарите или от МВФ.

Говорителят на Реформаторския блок Радан Кънев даде практично предложение на гражданите - не да теглят депозитите си заради зловредни слухове, а да вдигнат доверието си от управляващите в момента. Реформаторите анализираха, че атаката към банки идва от неовладени от управляващите мафиотски битки. По-късно Кънев атакува и лидера на ГЕРБ, заради изказванията му за заема - "неприятна изненада: Бойко Борисов в хора на врачките, създаващи паника. Приказките за 5-6 милиарда заем от МВФ подклаждат паниката сред гражданите и са лишени от всякаква финансова логика. Банките имат нужда от повече спокойствие и по-мълчаливи и подготвени политици."

Комисията за финансов надзор също се включи със съобщение, че започва да следи кой какви вредни слухове лансира. То дойде на фона на основателните упреци и към тази институция, че не санкционира по закон медии, които давата платформа на подобни версии.

Keep calm и парите в банките

Докато пред клоновете се събираха клиенти, в социалните мрежи започна обратна кампания. Много от коментарите във "Фейсбук" на потребители призоваваха хората да не се поддават на паника и се опитаха с различни аргументи и обяснения да внесат успокоение у онези, при които атаката от слуховете беше надделяла. Призивите бяха да не се теглят пари, да не се влиза в сценариите на тези, които са започнали атаката.

Президентът Росен Плевнелиев също призова гражданите да не се поддават на слухове и спекулации. На фона на съобщенията от парламента кой какъв кабинет си представя, иска и кого предлага за служебен премиер, държавният глава, който единствен може да назначи служебно правителство, насрочи консултации за потвърждаване на дататата на изборите и за неотложните неща, които да се свършат преди това още за неделя - 29 юни.

Тънките политически сметки обаче продължават. В типичния си стил след консултациите лидерът на ДПС Лютви Местан говори за относителността, времето и още нещо - "да съхраним волята за правителство на националното съгласие, за да не ни се налага после да умуваме после за правителство на националното спасение".

Радан Кънев реагира на това през "Фейсбук", че "идеята настоящото НС да състави нов кабинет на "националното спасение" може да значи само едно: парламентарните партии създават паника и застрашават стабилността на банките и сигурността на парите ни в името на "спасението" на собствените си позиции и интереси. Такова "спасение" означава запазване на партийно-мафиотския контрол върху медиите, правосъдието, държавните предприятия, обществените поръчки, енергетиката, назначенията в администрацията. За да запазят контрола, са готови да съсипят държавата. Затова не бива да се поддаваме на паниката. Трябва и да упражним натиск върху Борисов и ГЕРБ да не се включват в тази мафиотска схема. Досегашните им паникьорски изявления не дават голяма надежда..."

Лидерът на ГЕРБ обаче вече се видя в ролята на спасител и бързо заяви готовност, че може да е и служебен, и редовен премиер. А депутатът от ДПС Йордан Цонев използва участието си в "Панорама", за да похвали, че днес Борисов имал държавническо и конструктивно поведение.

В същото предаване финансовият министър Петър Чобанов продължи да се мъчи да внася успокоение, като заяви, че няма застрашени банки, че влоговете са гарантирани, че хората не трябва да се поддават на "стадно поведение", да губят доход и да се създава напрежение. Той припомпи, че чуждите инвеститори, са гласували с парите си поемайки български държавен дълг на цена, която се определя от всички като доста изгодна на фона на политико-икономическите недоразумения и проблеми, но не изключи и вземането на допълнителен дълг.