Хер Дидев (Дидо Бояджиев) представя автора си, който скромно мълчи, засега

„Има поне четири причини да прочетете новата ми книга „ДоДекамерон”. С тези думи откри днешната си премиера в хасковската книжарница „Приятели” авторът Иван Стамболов. Той бе представен от един от прототипите си – хер Дидев, иначе казано Дидо Бояджиев. След като го похвали с кратко слово, авторът взе думата и започна да се хвали сам. За по-голяма достоверност той бе довел още един свой герой – Батко, който не пожали публиката и прочете една от историите в книгата. За отбелязване бе, че той самият не бе герой в прочетената история, може би от скромност.

Историята разказва как се плаща фактура по факса и въпреки претенциите за достоверност, звучи като виц. А вицът е най-сигурният начин (а и най-приятният) да се вникне в засукани философски проблеми. (Типично по български пишещият тези редове може да възкликне: Този виц го знам, но по друг начин).

Книгата се състои от 12 новели. Героите са малко нестандартни за традициите на българската литература. Това са хора без постоянни доходи, въпреки че винаги имат пари, във всяка от новелите са на отрупана маса, а авторът се кълне, че техните истории не са измислени, а са част от градския фолклор.

Книгата е многопластова, от една страна представлява исторически роман за края на миналия век и началото на новия. (Това е и първата причина да прочетете Иван Стамболов). Забавните и хумористични истории пък имат и скрит философски подтекст (втора причина). Разказани са леко и приятно и се четат по същия начин (трета). Четвъртата причина е чисто кулинарна – в нея може да откриете много интересни рецепти като например тази на хер Дидев за телешки ребърца.

(Ако нещо съм объркал четирите причини, моля автора да ми прости, но пък и да се замисли дали и тези не му вършат работа).

Тодор Кръшков

Иван Стамболов