Възможно ли е шизофренията да е свързана с вселила се в човека нечиста сила?
Турският изследовател Кемал Ирмак няколко години изучавал този въпрос и в резултат клони към положителен отговор.
Наскоро в немското научно издание Journal of Religion and Health се появила статия, в която Ирмак излага резултатите от своята работа.
Първите две трети от статията – „Шизофрения или обладаване“, с нищо особено не се отличават от всяка друга научна статия – в тях подробно се описват разрушаващите личността симптоми на шизофренията, съвременните методи на лечение, видовете състояния и халюцинации.
След това започва част, която не е много обичайна за сериозна научна работа:
„Един от подходите към проблема с халюцинациите е да признаем съществуването на света на демоните.“
Такъв преход от чистата наука към мистиката не може да бъде възприет от научната общественост без скептицизъм и насмешка. Авторът вероятно разбира това, но продължава да развива своята мисъл:
„Сред народа на нашия регион демони е прието да се смятат притежаващи разум невидими същества, населяващи свят, паралелен на нашия, човешкия. В много отношения тези същества приличат на нас. Те се женят, раждат деца и умират. Вярно, продължителността на живота им е доста по-голяма от нашия.
Благодарение на способността да летят и да бъдат невидими за нашите очи те са станали главни части на окултните ритуали. Способността да се вселяват в човека, да подчиняват на волята си неговото тяло и ум им дава власт, която те използват вече много векове.
Много учени са признавали, че демоните могат да обладават човека и да съществуват във физическото му тяло. Причините, поради които нечистата сила се вселява в хората, може да са много. Понякога човек случайно прави нещо, което разярява демона. Но се случва и така, че обладаването, напротив, става от любов. Понякога демонът нахлува в човешкото тяло, установява контрол над системите, съединяващи тялото с мозъка.“
След това изследователят прекарва граница между шизофренията и обладаването:
Съществуват общи черти между клиничните симптоми на шизофренията и обладаването от демони. Общите симптоми включват делириум и халюцинации. Тези симптоми може да са следствие от близостта на демона до мозъка, който може да формира лъжливи интерпретации на реално възприеманата картина.
Слуховите халюцинации, когато пациентът чува два или повече гласа, спорещи един с друг и говорещи за самия човек в трето лице, могат да свидетелстват за обладаване от повече от един демон едновременно.
После Ирмак описва случай от живота на един представител на местната религия, който помолил един „добър“ демон да се всели в него, за да изгони няколко „зли“, благодарение на което се изцелил. Въз основа на подобни истории Ирмак стига до следния извод:
„Дошло е време, когато професионалните лекари трябва да започнат да разглеждат вероятността от обладаване от демони при лечението на шизофрения, особено в такива случаи, когато болестта се съпровожда от халюцинации и делириум. Вероятно е необходимо, за постигане на най-добри резултати, медицинските работници да привличат към лечение на такъв род недъзи религиозни целители.“
Главният редактор на сп. Journal of Religion and Health, публикувал този нееднозначен материал, сметнал за необходимо да добави свой коментар:
„Публикувахме тази статия с надеждата да започне дискусия – написал той. – Редакцията на списанието не споделя мнението на автора за реалното съществуване на демони.“