- Недоверието на хората към политиците се пренасочи към банките. Или някой го пренасочи? Кое ви изглежда по-вероятно, г-н Дянков? А може би има трети сценарий?
- Тези дни чета за много сценарии и те не ми изглеждат особено логични. Няма как да се събори банковата ни система със сценарии. Дори и в най-простия случай - 
ако някой има да връща кредити и иска да направи така, че да няма на кого да ги
върне, това няма как да сработи. Може би има едно надценяване на такива способности. Нашите банкови регулации са по-строги от европейските и когато хармонизирахме законодателството си с ЕС, тази строгост остана. Затова банковата криза от 2008-2010 г. не удари България, въпреки че някои от банките майки навън не бяха в най-доброто си състояние. Отделно, трезорите ни държат много по-висока бърза ликвидност от една средноевропейска банка. Това е допълнителна застраховка срещу ефекта на изкуствената паника, когато някой се уплаши и тръгне да си тегли парите.

- Имат ли полезен ход институциите за пресичане на евентуално "банково цунами"? Като отчетем спомените за 1996 г., купищата популистки обещания на правителствата, които те като правило не спазват? Тази комбинация не води ли до точно обратното разчитане на посланията - в смисъл, когато тези хора ми казват, че банковата система е стабилна, аз не им вярвам, защото те просто пак ме лъжат...
- Няма банково цунами. Споменът за верижните фалити през 1996 г. си остава, но не е база за сравнение.

- Как хората приемат изказвания като това на депутат и висш червен функционер, който предрече още банкови трусове след КТБ и те не закъсняха. А говоренето на бивши премиери и сегашни депутати, които казват, че сме толкова зле, че не само банковата система, а цялата държава е пред банкрут? 
- Доброто решение е позицията, с която се излезе след срещата при президента в неделя. Сега е време политиците да се успокоят и да оставят експертите да си вършат работата. Имаме много добри експерти в БНБ.

- За да приключим с тази тема, впрочем започнах интервюто си с тези въпроси, защото това е дневният ред на българите в последните дни, прогнозирайте финала?
- Вече има дата за изборите, има и дата за разпускане на парламента. Сега би трябвало нещата да са по-спокойни, защото напрежението идва от липсата
на дневен ред.

- Пробив на валутния борд? Възможен ли е? Пак се говори за това, а вие, след като излязохте от властта, признахте, че и по ваше време е имало опити той да бъде катурнат. Откъде идваха те? Как се парират?
- Пробив на борда не е възможен, дори и да е имало опити. В закона за паричния съвет няма вратички, през които да влезеш и да събориш системата. Левът е обезпечен с много силен резерв в БНБ, а ограниченията пред собствената монетарна политика са по-доброто решение в нашия случай. Голямото политическо постижение за последните 17 години е съгласието по темата за валутния борд. Бордът ще отпадне, когато България влезе в еврозоната

- Наскоро казахте, че "едно правителство не може да вдигне страната на крака, едно правителство ще трябва да се жертва и чак следващото, което сигурно няма да е същото, вече може би ще може да има по-благоприятна среда да изправи страната на крака". Как да тълкувам думите ви - че наистина предстои държавен банкрут, че отложените реформи са бомби със закъснител, които вече започват да гърмят, или... 
- Неосъществените реформи ще водят до неизбежни проблеми. Пенсионната реформа не може просто ей така да спре и това вече всички го разбират.  Няма как половината от
парите за пенсии да продължават да идват от бюджета,  а осигуряването да си стои в хроничен дефицит. Получава се така, че сегашните работещи поддържат сегашните пенсионери. А кой ще плаща пенсиите на сегашните работещи един ден? В здравеопазването нещата си остават същите, ние не успяхме да започнем реформата, не започна и след нас. Темата там не е свързана с повече пари. Защото всяка година бюджетът за здраве се увеличава, това е трайна тенденция, но тя не води до подобряване в сектора. Енергетиката е отделен въпрос и там реформите наистина ще са на ръба на саможертвата.

- Оневинявате експертния кабинет "Орешарски", като казвате, че последните 4-5 години били трудни за цяла Европа и за България. Вижда ли се краят? 
- Европа излиза от кризата, а у нас тези възможности не се използват. Когато нямаш растеж поради причини отвън, прибягваш до финансовите резерви и до заеми, за да компенсираш дефицита. Когато обаче вече имаш условия за растеж, а парите отиват за кърпене на нереформирани системи вместо например за капиталови разходи с гарантирана възвръщаемост, тогава пропускаш момента и създаваш проблеми, които някой ще трябва да решава утре. През изминалата една година се наливаха средства, за да се поддържа социално спокойствие. Това обаче е спирала надолу - нереформираните сектори искат все повече пари, без положението да се подобрява. В крайна сметка губиш и социалното спокойствие, губиш и ценно време. Появиха се и идеи за реиндустриализация чрез национализация. Това озадачава.

- Не е ли обезсърчително твърдението ви, че който се захване с отложените реформи, ще плати с политическата си кариера. Имате ли обяснение защо въпреки това кандидати за власт не липсват?
- Човешката природа не се влияе от външните условия.

- Кризата на еврото. Нали така се казва последната ви книга. Какви са симптомите и какво е лечението? А последиците от заболялата обща валута?
- На тези въпроси е посветена цялата книга - анализ на причините за кризата, проследяване на събитията, в които участвах като финансов министър, равносметка за работещите и неработещите решения и няколко извода какво да направим, за да не се случи отново. Предстои излизането на нова книга. Тя е алманах от няколко студии. Посветена е на 25 години от началото на промените и ще излезе през ноември за юбилея от падането на Берлинската стена и края на режимите в Източна Европа. Няколко автори сме, с различни виждания и от различни държави. Обединява ни това, че сме съвременници на събитията и участвахме в тях. Вацлав Клаус, Лешек Балцерович, Михаил Саакашвили и Март Лаар се включват с текстове. На мен се падна честта да напиша статията за България.

- Какво установихте - научиха ли си уроците от кризата политици, банкери, обикновени хора. Свърши ли животът на кредит, или иначе казано харчене в аванс на това, което още не си произвел?
- Харченето в аванс е сигурно условие за нови кризи. Европа няма да е готова за фискален съюз през следващите няколко мандата, въпреки че сега Жан-Клод Юнкер поема нещата. Страните членки просто няма да се съгласят разходните политики на всяка от тях да се определят в Брюксел.  Законът за бюджета все пак е най-важният във всяка държава и е свързан с чувствителния въпрос за суверенитета. Но въвеждането на фискални правила базирани на Маастрихтските критерии във всяко от националните законодателства, е постижимо и работещо решение. В Германия такива правила има на конституционно ниво - нещо, което исках да направим и у нас. Все пак успяхме да заложим лимити за дефицита и за дълга - така наречения пакт за финансова стабилност в закона за публичните финанси. Това е добър ход, който ще е не просто полезен за години напред.

- Политиката за вас затворена страница ли е? Могат ли да ви изкушат с ново предизвикателство? Името ви у нас отново се „вкарва в употреба"?
- Не съм се разделял с политиката, но сега съм в друго качество. Преподавам и помагам на няколко международни института. Следващите 2-3 години ще са запълнени с тези проекти.

- Направете кратка равносметка от пребиваването си във властта. Какво се радвате, че успяхте да направите? А какво не успяхте, въпреки че искахте?
- Бях финансов министър по време на криза. Това не създава много предпоставки хората да те заобичат. Трябваше да запазим стабилността на държавата и успяхме. Не успяхме да започнем реформите навреме.

- Имате ли носталгия към България? Какво предстои, можете ли да прогнозирате? 
- Не съм изоставил интереса си към старопечатните български книги и към археологията. Какво й предстои на България? Това, което направим за нея.