Анализатори от Фейсбук превърнаха 689 003 потребители в социалната мрежа в опитни мишки, като са манипулирали профилите им за целите на експеримент с предизвестен резултат. Това е станало през януари 2012 година, когато техните News Feed секции са били модифицирани така, че да показват предимно негативни или предимно положителни статуси в продължение на седмица. Потребителите не са били информирани, че са обект на експеримент, а целта е била да се провери дали емоциите, които преобладават в социалната мрежа, влияят пряко върху реалното емоционално състояние на потребителя. Изследването "открило", че когато човек вижда положителни неща, той също и пуска повече позитивни постове, и обратно - когато види негативни, пише повече отрицателни. Резултатите бяха публикувани в престижното научно издание Proceedings of the National Academy Sciences, пише „Капитал“. Новината за изследването пък предизвика нови емоции - този път гняв и ярост, и повдигна въпроса кой позволява на Facebook да използва потребителите си за лабораторни мишки.
Почти никой не обърна внимание на подобни проучвания. Но опитът да се манипулират емоциите на потребителите засегна немалко хора и експерти. "Абсолютно неприемливо е тази услуга да принуждава потребителите да участват в експерименти", казва пред WSJ Кейт Кроуфърд, която е анализатор в Мicrosoft Research. Според нея целият случай показва широкия проблем в индустрията за анализ на данни. "Етиката не е основна част от обучението на анализаторите на данни, а трябва", казва тя. Според сайта Slate.com "Facebook нарочно е правил хиляди потребители тъжни".
Британският информационен регулатор вече обяви, че е започнал разследване срещу Facebook. От службата са решили да проверят дали това не е нарушение на законите за защита на лични данни в страната, допълва „Капитал“.
Законово обаче Фейсбук е неуязвим. Фейсбук може да манипулира какво виждате в News Feed-a си. И го прави. Подобен контрол над информацията дава на компанията голяма власт, особено ако използвате социалната мрежа за основен източник на новини. Според статия в New Republic, ако иска, Facebook може да преобърне национални избори през newsfeed-а си.
Резултатът от експеримента е толкова предвидим, че човек се пита каква е била неговата цел, освен може би да вдигне цената на акциите на Марк Зукърбърг. Подобна власт струва много.
За любителите на експерименталната философия може би въпросът е: може ли наистина да направим хората щастливи, като им осигуряваме само добри новини и им спестяваме лошите? Това обаче бе приложено на практика по времето на соца, при това тотално, и резултатът е известен. Хората се чувстват нещастни. Щастието е като солта, прекаленото количество води до обратен резултат.
„Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему“, твърди Фьодор Михайлович Достоевски. В човешката природа е да се интересуваме от нещастието на другите. Този, някои биха го нарекли нездрав интерес към чуждото нещастие, е бил оправдан още от Аристотел, който въвежда и термина „катарзис“. Думата означава „пречистване чрез съпреживяване“ и първоначално се отнася до древногръцката трагедия. Съпреживявайки нещастието на героя, зрителят изживява катарзис и вътрешно се пречиства.
Това, разбира се, е едната страна на нещата. Според проучване на филмовите компании от 70-те години на миналия век човек има нужда от компенсаторната роля на изкуството. Тогавашната анкета показала, че по време на икономически кризи и бедствия повечето хора предпочитат да гледат комедии. Обратно, при нормална обществена среда, наблягали на филмите на ужасите. Хората имат нужда и да бъдат плашени.
Но и в двата случая с филмите става дума за собствен избор. Докато при експеримента на Фейсбук говорим за умишлено наложен поток от „добри“ и „лоши“ новини. Може ли виртуалният свят да замени реалния и да наложи всеобщо щастие или пък масова депресия чрез контролиран поток от „добри“ и „лоши“ новини? С други думи да попитаме – може ли беден несретник да се изпълни с щастие с помощта на Фейсбук? Експериментът показва, че това е възможно донякъде, но пък въздействието подозрително прилича на наркотик. Или пък един на „прекрасен нов свят“ с всеобхватен контрол.
Опасното в експеримента на Фейсбук е не толкова резултатът, колкото факта, че може да бъде проведен абсолютно законно и безконтролно.
А що се отнася до щастието, това е основният човешки въпрос. Някога един човек пребродил гори и планини, за да стигне до най-големия мъдрец на света. Попитал го: Учителю, какво е щастието? Щастието, отвърнал мъдрецът, е чаша чай. Чаша чай? Нима пребродих половината свят, само за да ми кажеш, че щастието е чаша чай?
Е, може и да не е чаша чай, отвърнал мъдрецът.
Тодор Кръшков
