Турция изгражда нов ветрогенераторен парк на полуостров Чешме в Егейско море. Германска фирма пък доставя модерна технология за него. Местните жители обаче са против проекта, защото смятат, че ще нанесе поражения на околната среда - още повече, че влиза в противоречие със забраната за строежи в природни резервати. Въпреки това строителството продължава.
Турция е привлекателно място за чуждестранни инвестиции. Само през 2013 година в страната са инвестирани 13 милиарда долара. А турският енергиен пазар е един от най-бързо развиващите се в света. Интернет сайтът на турското правителство рекламира енергийния сектор и отправя призив: "Invest in Turkey!". Очакванията са, че до 2023 година в енергийния сектор ще бъдат инвестирани до 120 милиарда долара, или два пъти повече, отколкото през последните десет години.
Турция планира изграждането на две атомни централи, но същевременно властите залагат и на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/. Най-вече европейски инвеститори участват с модерни технологии в изграждането на проекти, свързани с енергията на вятъра, слънцето и водата. Често обаче милионните сделки се извършват " на тъмно", без да се допускат обществени обсъждания и без да се зачитат законите.
Незаконен проект?
Подобен сценарий от месеци насам се разиграва на полуостров Чешме. В рамките на проекта "Чешме RES", турската енергийна фирма ABK започна изграждането на ветрогенераторен парк в един от най-популярните морски курорти на Егейско море. Германската фирма Nordex от Хамбург пък ще достави шест вятърни турбини. Местните жители обаче са против проекта.
"Изведнъж се появи булдозер и започна да строи улица в нашия парцел", разказва 30-годишната Есен Кабадая в разговор с Дойче Веле. Семейството й не е било предупредено, нито пък е получавало заповед за отчуждаване. "Ние си имаме нотариален акт, но въпреки това строежът започна. Парцелът е почти четири декара, а държавата ни отнема поне 800 квадратни метра. Сега парцелът е разделен на две от една улица, водеща до бъдещите вятърни турбини", казва тя.
Природозащитничката твърди, че проектът е незаконен, защото се намира в природен резерват, където строителните работи са забранени. Също и 45-годишната шведка Медлийн Кура от месеци насам води съдебни действия срещу проекта. От над 20 години тя и съпругът й притежават 350 декара на полуостров Чешме. "Прехвърлянето на собствеността за нашите парцели още не е приключило. Въпреки това вече ни отнеха части от тях", казва тя.
Строителство на всяка цена
Адвокатите на семейство Кура се позовават на Държавния съвет (Висшия административен съд в Турция). "Според решението на съда, изпълнението на проекта трябва да бъде спряно до изясняване на юридическите въпроси. Решението на съда не е окончателно, но трябва да се спазва", казва адвокат Бекир Айтекин. Въпросното решение на практика оспорва заповедта на министерския съвет, според която регулаторният енергиен орган има право да отчуждава отделни парцели. Германската фирма Nordex обаче няма резерви относно законността на проекта и възнамерява да достави вятърните турбини.
"Нашият клиент ABK ни предостави всички необходими разрешителни. Освен това направихме запитване, дали има промяна в ситуацията. Отговориха ни, че няма никакви пречки", казва главният юрист на "Nordex" Ханс-Рудолф Ленарц в разговор с Дойче Веле. Фирмата "Nordex" има договорни задължения, които трябва да спазва и ние ще ги спасим", казва Ленарц. Юристът подчертава, че Турция е изключително важен пазар за фирмата.
"Чуждестранните инвеститори изобщо не питат дали техните инвестиции са в съзвучие с турските закони. Те си получават парите и толкоз. Така стана и със строежа на третото летище и с третия мост над Босфора. Никой не се допитва да еколозите и до населението", казва адвокат Айтекин.
Независимо ли е правосъдието?
Адвокатът на енергийната фирма ABK Ерсин Демир обяснява тези проблеми с факта, че проектите са на практика неотложни и добавя: "Министерският съвет призна тази необходимост и по този начин създаде "легална основа" на проекта", казва той. Освен това вятърните турбини нямало да бъдат изградени върху частни парцели, а върху обществена земя.
"Само малка част от частните парцели, които се намират в непосредствена близост до турбините, ще бъдат отчуждени по съображения за сигурност. Освен това турските закони допускат редица изключения, при които е разрешено да се строи дори в природните резервати", казва адвокатът.
Юристът Лами Бертан Токузлу от университета Билги в Истанбул смята обаче, че проектът е в разрез с законите. Той добавя: "Това не е нещо необичайно в Турция. "Строителството на ветрогенераторния парк в Чешме продължава, а това значи, че никой няма намерение да се съобрази с решението на съда", казва той. Надеждите за съдебен успех на подобни жалби също е нищожен: "Повечето енергийни фирми са близки до правителството, а и правосъдието не винаги е независимо", казва Токузлу.
"Турция трябва най-сетне да подпише Орхуската конвенция", казва президентът на Европейското сдружение за възобновяеми енергии /EUROSOLAR/ Танай Съдкъ Уяр в разговор с Дойче Веле. Конвенцията регламентира достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и правото на съдебна съпротива срещу проекти, засягащи околната среда.
