| Мата над последния лист от поредното послание от Духът на предсказанието |
Отгоре ми описаха кой и как ще убие сина ми!
Наричат Мата Киликчиева „старозагорската Ванга”.
Животът й се преобръща на 6 октомври 1976 г. Тежко болна е, с доказана диагноза огромен тумор в мозъка, без надежда за отстраняването му. Изписана е от болницата като смъртник. 30-годишната тогава овдовяла наскоро млада жена, с две малки дечица, решава да се помоли на Бог: Той да я излекува, лекарите като не могат, за да има кой да се грижи за дечицата й, защото освен нея никого си нямат. Мата едва става от леглото в дома си и коленичи. След разтърсваща до дълбините на душата й молитва, обляна в сълзи и искаща прошка от Господ, тя преживява чудо! За първи път в живота си получава видение: до нея застава млад и благ мъж и полага ръце над главата й. Казва й, че я обича и след 10 минути тя ще бъде напълно здрава. Повтаря го три пъти.
Свидетели на ставащото минути по-късно с Матина, както още я наричат, са нейни роднини, приятели и двама милиционери. Лекарите от старозагорската болница, които ден след преживяването й отново я подлагат на всевъзможни изследвания, не знаят какво да мислят. Свидетели са на чудо! Черно на бяло, след направените наново рентгенови, ехографски и всевъзможни пълни изследвания констатират, че няма и следа от огромния тумор в главата й!
Оттогава до днес - вече 38 години, Мата е жива и здрава, и... вече е с пораснали внуци. Но... от мига на нейното внезапно изцерение тя започва да „вижда” в бъдещето чрез Духа, както го нарича. Това „виждане” често е съпроводено и с видения „напълно реални като картина, звук и говор”, и с „послания Свише”. Вярата й в Бог я прави непоклатима в християнските ценности. Тачи всички православни празници. Знае ги ден по ден по-добре и от свещениците. Пости редовно. Причестява се. Изповядва се. Превърнала е кът от дома си в параклис. Приема дарбата си като мисия. И зове така, както древните пророци са призовавали и предупреждавали неверниците и са сочили дела за спасение на душата по Божиите пътища.
Предвид случващото се напоследък в държавата ни кореспондентът на народното издание потърси Мата Киликчиева с намерението да й зададе злободневни въпроси и да чуе отговорите й, още повече че пет години преди Симеон Сакскобургготски изобщо да стъпи в България, в най-тоталитарните комунистически години, Мата заявява пред нашия репортер, че „Симеон Сакскобургготски ще дойде в България. Ще бъде посрещнат от целия народ като цар. Връща се у нас. Ще застане начело на държавата, но... няма да бъде цар, а нещо като цар”. Тогава Мата описа цялото видение в детайли и то се сбъдна едно към едно след пет години, за което й свидетелства и авторката на това интервю!- Мата, в уговорката ни по телефона за тази среща ти ми каза, че напоследък не можеш да спиш и се случва по цели нощи да будуваш и да приемаш послания от Духа, които дословно записваш. За какво се отнасят те?
- За какво ли не! Така преди години в едно такова послание ми беше казано, че синът ми ще бъде убит. Но аз като приемам посланията, грохнала от умора, понякога хич и не вниквам в това, което ми се диктува, само записвам. И после може да го прочета. Но уморена ли съм, друг път го чета и вниквам в това, което е написано там.
Така и тогава е станало. Като е свършило посланието, явно съм хвърлила листовете с диктуваното ми и тетрадката паднала зад пералнята. Не съм я видяла изобщо после и не съм я търсила даже. Но част от написаното тогава се е отнасяло за моя син, който по това време беше войник. Била съм предупредена за убийството му. Уби го друг войник на гара Михайлово, Старозагорско, където синът ми служеше. А аз три месеца преди това съм била предупредена за това убийство от Духа на предсказанието!... Но като съм приемала това послание, явно съм била нещо като в несвяст и чак на двайсетия ден от смъртта му с приятелката му Виолета решихме да почистим у дома. Отместихме пералнята и какво да видим: там има една тетрадка с написано от мен. Виолета започна да чете и избухна в рев. Вика ми: “Лельо Матино, как можа всичко с подробности да опишеш за смъртта на Ицко, пък не можа да предотвратиш смъртта му?!...“ (Христо се казваше този ми син, роден е 1957 г., имам и друг син.) И като ревнах с глас и всичко изскочи пред очите ми. Чак тогава сякаш се вдигна завесата пред очите ми, защото смътно се сетих, че бях писала за смъртта на някакъв войник Христо, без да се усетя, че е моят Ицко! Описала съм убийството му от друг войник – този, който после го уби. Още пазя тетрадката с написаното от мен.
След неговата смърт спрях да пиша под тази диктовка на Духа на предсказанието, но пък започнах да „виждам” и „чувам” това, което предстои.
Отърване няма!
И да искаш, и да не искаш - това става! После пак започнах да пиша, а освен че виждах, вече и чувах и така... до днес. Има 19 начина Духът на предсказанието да стига до хората чрез посредниците си като мене. Застане ли човекът насреща ми, и тръгва информацията за него. А снощи пък до три часа след полунощ ме държа будна и ми диктува. Ето тук е записано всичко, каквото ми е казал, и накрая ми написа, че трябва лично на теб да ти предам написаното. Виж, името ти стои отдолу! /Мата показва купчинка листове от ученическа тетрадка, изписани от двете страни с ясен и четлив почерк, а под последния лист - датата и часа на посланието и заръката с името ми под него - б.а./ Ето, чети какво е написал!
- По-добре чети ти, аз ще гледам, ти по разбираш почерка си. /Мата започва де чете. Изреченията са стройни. Звучат библейски. Не съдят. Наставляват. Предупреждават. Пророкуват. Ето и една малка част от посланието и с пророчества в него, които Мата дообяснява в отговорите на въпросите, които предстои да й задавам - б.а./:
„Преди много време ти предадох, че Съдът Божий започва. Бог работи с много точно време. Той даваше знак, но на всички ушите и очите са затворени. Затова пуска огнените сили, за да се съсредоточите и да чуете Божия глас и заповедите Му. Всяко нещо има край и за всяко дело има съд. Всички недоволствате от това, което ви се случва, но не си задавате въпроса: Защо се случва?... /По-нататък в посланието се сравняват дела от минали епохи, в т.ч. и от епохата на социализма у нас - б.а./... Забравихте вашата вяра, занемарихте морала, отхвърлихте любовта и всеки ден потъвате. Сатаната видя това и започна да ви води по страшните си сатанински пътища. Крадяхте от труда на братята си,
трупахте незаконни пари, но те са парливи пари...
/Посланието по-нататък анализира новия световен ред и техническите достижения на САЩ, като не отминава „пробойните”в него, липсата на духовност и копирането на порочни модели на поведение в световен мащаб. Не отминава и вината за това на световните духовни водачи, но отбелязва, че „за тях присъдата е по-висока”... и продължава - б.а./: „...Защо позволихте да вкарват „отрова” във вашата страна? /Следва пояснение за наркотиците - б.а./ Позволихте да ограбват душите ви и разбиват сърцата ви. Позволявахте чужди да ви командват... Получихте повече болести, ковчези и черни кърпи. Напълнихте чуждите банки с пари. Управниците ви лъжат, а на бедния народ дават едно мухлясало парче хляб. Тровите бедните деца. Братя и сестри, Бог ви е дал райския кът на Земята. Красота! Защо искате да я загубите, заради пари и измама ли? Тук има хляб и пари за пет държави!... Българският народ е богоизбран!... Молете се на Св. Илия, Св. Неделя, Св. Иван Рилски и майката Божия! Тя всеки ден се моли на своя Син за вас. Обединете се!
Ако ли не, всичко ще изгори!...
Варна ще плаща скъпо и прескъпо за греховете си... Варна още ще плаща! И бедните страдат, защото никой не благодари на Бог и Божията майка! Всичко е в Божиите ръце! Само Той дава и взема. Къде са вашите земни и духовни ръководители? Помолихте ли се Бог да се смили над вас?... Всички сте безотговорни! А можете да съкратите страданията си. Имате свободна воля!...”.
- Как да съкратим страданията, Матина – имаш ли отговор на този въпрос?
- Духът има отговор! Знаеш ли какво ми каза един ден, беше наскоро, след като стана тая голяма трагедия с квартала във Варна и ужасяващата гибел и страданието на хората там? Каза ми: ”Всички градове и села в България, в един и същи ден да забият камбаните на църквите им и хората да излязат на площадите със свещ в ръка! Всички в един точно определен ден и час да започнат да се молят! Да се молят на Господ да престанат изпитанията ви и да се обърне животът на народа към добруване!”.
- Как точно го виждаш това да стане?
- Разясни ми се: духовните водачи на християнските църкви - православни, католици, протестанти, евангелисти, петдесетници… в определен ден и час да съберат хората си. Да изнесат кратка беседа и в точно определения съгласуван с тях и държавниците ни час и минута да започне всенародна молитва. Да забият камбаните. Народът да наведе глава. Дори да излезе, ако трябва, със запалена свещ в ръцете по площадите, но да започне да се моли на Господ за добруването на българския народ. Молитвата може да я води духовен водач - примерно митрополит или свещеник - на микрофон, на глас, а народът да бъде в съгласие с него. Но да се молим вкупом, целият български народ, или всеки със своята си молитва, но в точно определен ден и час. Огромна, невиждана и нечувана е силата на колективната молитва! Но... това трябва да стане час по-скоро! И ми се каза: „Ако всички със запалени свещи се обърнат с молитва към Господ в един определен ден, час и минута, ще видиш какво чудо ще стане тогава!...”.
- Какво чудо ще стане?
- Ще се обърне съдбата на България, защото тя сега изкупува вини и грехове, които е сторила в цялата си история. Дълго е за обяснение. Каза ми се още, че патриархът на българската православна църква трябва да влиза при президента и всички заедно с политиците да решават важните държавни дела, които касаят целия български народ. Каза ми се още, че трябва да се въведе вероучението в училищата на всяка цена, че дори сме закъснели, но още има малко време. Но за всенародната молитва ми се каза, че това е единственият начин, по който можем да запазим нашата страна от бурята, която се задава! По никакъв друг начин не можем да се спасим като народ!
Ще ни разпилеят! Ще откъснат парчета от страната ни
– едни от едната страна, други от другата страна ще ни ръфат и ще секат жива плът от земята ни. Ще искат да се заселят тук народи. Ще ни разпилеят, запомнете! Това е начинът да се спасим! Духът ме предупреди: обща, всенародна молитва в определен ден и час! И ми каза още да не се боим, защото: ”В България има блага, с които можете да храните не една, а пет държави! Не бойте се! Бъдете братолюбиви, сърдечни и обединени!”.
Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА
Животът й се преобръща на 6 октомври 1976 г. Тежко болна е, с доказана диагноза огромен тумор в мозъка, без надежда за отстраняването му. Изписана е от болницата като смъртник. 30-годишната тогава овдовяла наскоро млада жена, с две малки дечица, решава да се помоли на Бог: Той да я излекува, лекарите като не могат, за да има кой да се грижи за дечицата й, защото освен нея никого си нямат. Мата едва става от леглото в дома си и коленичи. След разтърсваща до дълбините на душата й молитва, обляна в сълзи и искаща прошка от Господ, тя преживява чудо! За първи път в живота си получава видение: до нея застава млад и благ мъж и полага ръце над главата й. Казва й, че я обича и след 10 минути тя ще бъде напълно здрава. Повтаря го три пъти.
Свидетели на ставащото минути по-късно с Матина, както още я наричат, са нейни роднини, приятели и двама милиционери. Лекарите от старозагорската болница, които ден след преживяването й отново я подлагат на всевъзможни изследвания, не знаят какво да мислят. Свидетели са на чудо! Черно на бяло, след направените наново рентгенови, ехографски и всевъзможни пълни изследвания констатират, че няма и следа от огромния тумор в главата й!
Оттогава до днес - вече 38 години, Мата е жива и здрава, и... вече е с пораснали внуци. Но... от мига на нейното внезапно изцерение тя започва да „вижда” в бъдещето чрез Духа, както го нарича. Това „виждане” често е съпроводено и с видения „напълно реални като картина, звук и говор”, и с „послания Свише”. Вярата й в Бог я прави непоклатима в християнските ценности. Тачи всички православни празници. Знае ги ден по ден по-добре и от свещениците. Пости редовно. Причестява се. Изповядва се. Превърнала е кът от дома си в параклис. Приема дарбата си като мисия. И зове така, както древните пророци са призовавали и предупреждавали неверниците и са сочили дела за спасение на душата по Божиите пътища.
Предвид случващото се напоследък в държавата ни кореспондентът на народното издание потърси Мата Киликчиева с намерението да й зададе злободневни въпроси и да чуе отговорите й, още повече че пет години преди Симеон Сакскобургготски изобщо да стъпи в България, в най-тоталитарните комунистически години, Мата заявява пред нашия репортер, че „Симеон Сакскобургготски ще дойде в България. Ще бъде посрещнат от целия народ като цар. Връща се у нас. Ще застане начело на държавата, но... няма да бъде цар, а нещо като цар”. Тогава Мата описа цялото видение в детайли и то се сбъдна едно към едно след пет години, за което й свидетелства и авторката на това интервю!- Мата, в уговорката ни по телефона за тази среща ти ми каза, че напоследък не можеш да спиш и се случва по цели нощи да будуваш и да приемаш послания от Духа, които дословно записваш. За какво се отнасят те?
- За какво ли не! Така преди години в едно такова послание ми беше казано, че синът ми ще бъде убит. Но аз като приемам посланията, грохнала от умора, понякога хич и не вниквам в това, което ми се диктува, само записвам. И после може да го прочета. Но уморена ли съм, друг път го чета и вниквам в това, което е написано там.
Така и тогава е станало. Като е свършило посланието, явно съм хвърлила листовете с диктуваното ми и тетрадката паднала зад пералнята. Не съм я видяла изобщо после и не съм я търсила даже. Но част от написаното тогава се е отнасяло за моя син, който по това време беше войник. Била съм предупредена за убийството му. Уби го друг войник на гара Михайлово, Старозагорско, където синът ми служеше. А аз три месеца преди това съм била предупредена за това убийство от Духа на предсказанието!... Но като съм приемала това послание, явно съм била нещо като в несвяст и чак на двайсетия ден от смъртта му с приятелката му Виолета решихме да почистим у дома. Отместихме пералнята и какво да видим: там има една тетрадка с написано от мен. Виолета започна да чете и избухна в рев. Вика ми: “Лельо Матино, как можа всичко с подробности да опишеш за смъртта на Ицко, пък не можа да предотвратиш смъртта му?!...“ (Христо се казваше този ми син, роден е 1957 г., имам и друг син.) И като ревнах с глас и всичко изскочи пред очите ми. Чак тогава сякаш се вдигна завесата пред очите ми, защото смътно се сетих, че бях писала за смъртта на някакъв войник Христо, без да се усетя, че е моят Ицко! Описала съм убийството му от друг войник – този, който после го уби. Още пазя тетрадката с написаното от мен.
След неговата смърт спрях да пиша под тази диктовка на Духа на предсказанието, но пък започнах да „виждам” и „чувам” това, което предстои.
Отърване няма!
И да искаш, и да не искаш - това става! После пак започнах да пиша, а освен че виждах, вече и чувах и така... до днес. Има 19 начина Духът на предсказанието да стига до хората чрез посредниците си като мене. Застане ли човекът насреща ми, и тръгва информацията за него. А снощи пък до три часа след полунощ ме държа будна и ми диктува. Ето тук е записано всичко, каквото ми е казал, и накрая ми написа, че трябва лично на теб да ти предам написаното. Виж, името ти стои отдолу! /Мата показва купчинка листове от ученическа тетрадка, изписани от двете страни с ясен и четлив почерк, а под последния лист - датата и часа на посланието и заръката с името ми под него - б.а./ Ето, чети какво е написал!
- По-добре чети ти, аз ще гледам, ти по разбираш почерка си. /Мата започва де чете. Изреченията са стройни. Звучат библейски. Не съдят. Наставляват. Предупреждават. Пророкуват. Ето и една малка част от посланието и с пророчества в него, които Мата дообяснява в отговорите на въпросите, които предстои да й задавам - б.а./:
„Преди много време ти предадох, че Съдът Божий започва. Бог работи с много точно време. Той даваше знак, но на всички ушите и очите са затворени. Затова пуска огнените сили, за да се съсредоточите и да чуете Божия глас и заповедите Му. Всяко нещо има край и за всяко дело има съд. Всички недоволствате от това, което ви се случва, но не си задавате въпроса: Защо се случва?... /По-нататък в посланието се сравняват дела от минали епохи, в т.ч. и от епохата на социализма у нас - б.а./... Забравихте вашата вяра, занемарихте морала, отхвърлихте любовта и всеки ден потъвате. Сатаната видя това и започна да ви води по страшните си сатанински пътища. Крадяхте от труда на братята си,
трупахте незаконни пари, но те са парливи пари...
/Посланието по-нататък анализира новия световен ред и техническите достижения на САЩ, като не отминава „пробойните”в него, липсата на духовност и копирането на порочни модели на поведение в световен мащаб. Не отминава и вината за това на световните духовни водачи, но отбелязва, че „за тях присъдата е по-висока”... и продължава - б.а./: „...Защо позволихте да вкарват „отрова” във вашата страна? /Следва пояснение за наркотиците - б.а./ Позволихте да ограбват душите ви и разбиват сърцата ви. Позволявахте чужди да ви командват... Получихте повече болести, ковчези и черни кърпи. Напълнихте чуждите банки с пари. Управниците ви лъжат, а на бедния народ дават едно мухлясало парче хляб. Тровите бедните деца. Братя и сестри, Бог ви е дал райския кът на Земята. Красота! Защо искате да я загубите, заради пари и измама ли? Тук има хляб и пари за пет държави!... Българският народ е богоизбран!... Молете се на Св. Илия, Св. Неделя, Св. Иван Рилски и майката Божия! Тя всеки ден се моли на своя Син за вас. Обединете се!
Ако ли не, всичко ще изгори!...
Варна ще плаща скъпо и прескъпо за греховете си... Варна още ще плаща! И бедните страдат, защото никой не благодари на Бог и Божията майка! Всичко е в Божиите ръце! Само Той дава и взема. Къде са вашите земни и духовни ръководители? Помолихте ли се Бог да се смили над вас?... Всички сте безотговорни! А можете да съкратите страданията си. Имате свободна воля!...”.
- Как да съкратим страданията, Матина – имаш ли отговор на този въпрос?
- Духът има отговор! Знаеш ли какво ми каза един ден, беше наскоро, след като стана тая голяма трагедия с квартала във Варна и ужасяващата гибел и страданието на хората там? Каза ми: ”Всички градове и села в България, в един и същи ден да забият камбаните на църквите им и хората да излязат на площадите със свещ в ръка! Всички в един точно определен ден и час да започнат да се молят! Да се молят на Господ да престанат изпитанията ви и да се обърне животът на народа към добруване!”.
- Как точно го виждаш това да стане?
- Разясни ми се: духовните водачи на християнските църкви - православни, католици, протестанти, евангелисти, петдесетници… в определен ден и час да съберат хората си. Да изнесат кратка беседа и в точно определения съгласуван с тях и държавниците ни час и минута да започне всенародна молитва. Да забият камбаните. Народът да наведе глава. Дори да излезе, ако трябва, със запалена свещ в ръцете по площадите, но да започне да се моли на Господ за добруването на българския народ. Молитвата може да я води духовен водач - примерно митрополит или свещеник - на микрофон, на глас, а народът да бъде в съгласие с него. Но да се молим вкупом, целият български народ, или всеки със своята си молитва, но в точно определен ден и час. Огромна, невиждана и нечувана е силата на колективната молитва! Но... това трябва да стане час по-скоро! И ми се каза: „Ако всички със запалени свещи се обърнат с молитва към Господ в един определен ден, час и минута, ще видиш какво чудо ще стане тогава!...”.
- Какво чудо ще стане?
- Ще се обърне съдбата на България, защото тя сега изкупува вини и грехове, които е сторила в цялата си история. Дълго е за обяснение. Каза ми се още, че патриархът на българската православна църква трябва да влиза при президента и всички заедно с политиците да решават важните държавни дела, които касаят целия български народ. Каза ми се още, че трябва да се въведе вероучението в училищата на всяка цена, че дори сме закъснели, но още има малко време. Но за всенародната молитва ми се каза, че това е единственият начин, по който можем да запазим нашата страна от бурята, която се задава! По никакъв друг начин не можем да се спасим като народ!
Ще ни разпилеят! Ще откъснат парчета от страната ни
– едни от едната страна, други от другата страна ще ни ръфат и ще секат жива плът от земята ни. Ще искат да се заселят тук народи. Ще ни разпилеят, запомнете! Това е начинът да се спасим! Духът ме предупреди: обща, всенародна молитва в определен ден и час! И ми каза още да не се боим, защото: ”В България има блага, с които можете да храните не една, а пет държави! Не бойте се! Бъдете братолюбиви, сърдечни и обединени!”.
Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА
Източник: Блиц
