Веско и Тодор не отказват да дадат помощ на пътя

Причината за честите пътни инциденти по пътищата на България и още повече по тези в Хасковско, е в задкормилното устройство или иначе казано, човешкият фактор. Нито състоянието на пътищата, нито законът може да бъде обяснение за почти ежедневните катастрофи. Около това мнение се обединиха хасковлиите Веселин Цветков и Тодор Тодоров, които миналата седмица станаха известни като спасителите на пътя. Поне така бяха наречени от благодарните потърпевши в поредната катастрофа, при която младо момиче изхвърча с пежото си от пътя край Клокотница в близкото дере. Минаващите случайно оттам Тодор и Веско видели почти затрупаната с останки от дървета и храсти кола и спрели да помогнат. Едва измъкнали гипсираното от шок и ужас момиче, заклещено от стоварилите се отгоре клони и дървета. Дали й първа помощ, успокоили я и останали с нея до идване на повиканата от тях линейка. Странното в тази случка е, че въпреки дефицитното напоследък явление „помощ на пътя” никой не поискал и дал имена, камо ли адреси, каквато била обичайната практика за благодарност в не толкова далечното минало. И досега двамата младежи не знаят дори името на спасената, нито дори на нейните впоследствие пристигнали роднини. Последните обаче май научили за спасителите си и постфактум писаха до редакцията да ги поздравим ние. Знаели, че са хасковлии и хандбалисти.

Веско и Тодор са строители по целесъобразност и спортисти за удоволствие. Тренират два-три пъти месечно и в свободното си време играят с Асти в мъжката Б хандбална група. Пътуването им е хоби, да помагат на хора – необходимост. Защото все по-често има нужда от помощ, а незаинтересоваността е повсеместна. „Преди време закарах в Бърза помощ пострадал човек”, разказва 19-годишният Веско, без да уточнява дали отново става дума за жертва на катастрофа. „Вместо да ми помогне, отпуснат небрежно на стола си, лекарят ми каза да се ,УСПОКОЯ. Сопнах му се, а той ме хвана за гърлото. И после, представяте ли си, викна с паник бутона полицията. Все едно аз и този в безсъзнание в ръцете ми бяхме заплаха, а не нуждаещи се от помощ“, диви се момчето. Не че умишлено търсел да помага, но се сещал за най-неприятните варианти, ако наистина някой има нужда, а те могат, но не се отзовават. Веднъж минавал през Малево и заради гъст пушек тръгнал да издирва къща, защото решил, че може да гори жилището на стара и трудно подвижна баба. Накрая се оказали само зелени клонки и листа, подпалени за компоти.

На пътя обаче и той и Тодор спират винаги. Отчасти защото и двамата са изпадали в неприятни ситуации, отчасти защото са се замесвали в катастрофи. Което за скромния им шофьорски опит, съответно 2 и 1 година, звучи стряскащо. Много е трудно да се измъкнеш от катастрофа, дори и да не я търсиш, разказват момчетата. Достатъчно било веднъж да пътуваш по пътя Хасково-Пловдив и си я намерил почти дузина пъти, конкретизира Веселин. При последното му отиване до Тепетата на няколко пъти му се изправили косите от прословутото групово изпреварване на гастарбайтерите. Направо узурпирали платното за насрещното. Някои пък почти не го напускали.

Според момчетата чужденците наистина създават най-големия хаос по родните пътища, но и родните шофьори не им отстъпвали по създаване на проблеми. Това знаци, предимства, ограничения, се нямат за нищо. Задкормилното устройство си мисли, че има опит, но той никога не е достатъчен, затова пък самочувствието е повече от достатъчно. Особено при по-младите, изненадващо самокритично завършват тинейджърите. Споделят общоприетата мъдрост, че от жените могат да се очакват доста повече проблеми на пътя, но веднага допълват, че и доста от мъжете не са китка. Като цяло големият проблем на родния шофьор обаче е в пълната му липса на отговорност.

„Мой роднина има кола, на която могат да завидят много хора – Нисан, от последните модели. Не смее обаче да я изкара на пътя - та тя е 680 коня. Осмелява се да я кара само на картинг пистата, за да не стане някоя беля по улиците”, дава пример Веско. Абсолютен контраст с изобилните за Хасково разглезени синковци, които бръмчат с всички сили с купените от тати коли в търсене на някоя дупка или на по-ненормални от тях. Пътищата ни наистина са толкова разбити, че сами по себе си са риск, но рядко някой го отчита допълват Веско и Тодор.

А къде е най-опасно в Хасково?

Няма две мнения по въпроса - Бермудският триъгълник за шофьори и автомобили е кръстовището на Дунав и Раковски, категорични са момчетата. Единственият участък в града, където 1 км. права улица не е затапена нито от кръгово нито от легнал полицай, а в участъка от Веспрем до кръстовището - нито светофар, нито пешеходна пътека. Това обстоятелство, плюс неутолимия стремеж на задкормилното устройство за газ до ламарината, прави последствията лесни за прогнозиране. Но мерки така и не се взимат.

Накрая си поговорихме за жертвите на някои от най-тежките катастрофи в Хасково - техните почти връстнички Ирина Мишонова и Александра Атанасова, които комата стопира на иначе мечтаната възраст от 18 години. Момчетата искрено се позаинтересуваха за тяхното състояние. Може би са помагали за лечението им, може би се канеха да го направят, въпреки че в случая едва ли биха променили нещо. Но както казва Веско - въпрос на възпитание.

Г. Христов

Всички от компанията са хандбалисти-Веско и Тодор в мъжкия Асти, приятелката им Райна-от женския тим на града