Епидемията от вируса ебола в Западна Африка вече е "изключително събитие" и представлява международна опасностза здравето, обяви Световната здравна организация (СЗО).

Предвид устойчивостта на вируса има вероятност от "особено сериозни" последици, ако заразата, убила досега почти 1000 души в района, тръгне по света.

"Нужни са координирани международни усилия за спиране и ограничаване разпространяването на ебола", се казва в специано изявление след двудневна извънредна среща в Женева, посветена на кризата.

В четвъртък американският Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) обяви, че активира центъра за спешно реагиране на най-високото ниво на тревога в опит да помогне срещу най-тежката епидемия от ебола в историята.


На специално заседание в Конгреса директорът Томас Фрийдън каза, че по кризата в CDC работят над 200 души и скоро повече от 50 специалисти ще бъдат в Западна Африка, за да ограничат заразата.

Той потвърди, че е възможно хората, пътували в района, да пренесат вируса у дома, включително сред здравни работници и близки, но изрази увереност, че няма да се стигне до голяма епидемия от ебола в САЩ.

Фрийдън каза още, че не иска да дава фалшиви надежди, че има лечение за ебола и повтори, че най-добрият начин е карантината на заразените.

Но поставянето под карантина на опасните райони се оказа особено тежък проблем в африканските държави и изглежда е най-остър в Либерия.

Там се наложи да бъде обявено извънредно положение за срок от 90 дни и да бъде изкарана армията, за да се изолират селските райони, където има заразени. Епидемията се разпространи и в Сиера Леоне, Гвинея и Нигерия.

В Монровия - столицата на Либерия, се извиха опашки пред магазините и банките, а мнозина започнаха да напускат града към незасегнатите части от страната.

Министърът на външните работи Огюстин Кпехе Нгуфан каза пред "Ройтерс", че здравната система на страната се разпада под натиска на кризата. След като започнаха да умират от ебола лекари и сестри, медицински служители са започнали да изоставят болниците и заведенията си и те или не работят, или хората в тях умират от проблеми, които се лечими, но от страх от заразата никой не смее да се погрижи за тях.