Юристка от Хасково откри нова голяма любов. Насред сложни казуси и завъртени ситуации, тя откри точната доза усмивка, която й е нужна, като прописа детски приказки.
За последните 6 месеца бял свят вече са видели три от петте написани приказки на Петя Дичева. Те са самостоятелни разкази, но могат да се четата и като поредица, защото разказват приключенията на малко момченце.
Цялата история около това сама по себе си е като приказка.
Идеята да разказва приказки на децата осенява Петя преди година, докато наблюдавала игрите на племенника си 6 - годишния Антонио. В последствие момченцето се превръща и в главен герой на повествованието. Но не случайно. Конкретният повод за написването и издаването на първата книжка става рождения ден на Антонио и мечтата на леля му да му подари най-оригиналния подарък. Така решава да му напише приказка, в който той да е главния герои. Освен обаче да му донесе радост, тайната мисия на леля му е и да го насърчи да чете. Така се появява първата приказка на русокосата юристка “Златната фея и Антонио“.
Самата Петя Дичева силно вярва в предопределеността на съдбата на всеки, както и в чудесата. Така е, защото откакто е отприщила у себе си желанието да пише приказки, среща точните хора, по точното време. Такава е и срещата й с илюстратора на книгите си - самоуката художничка Теодора Гинева. Тя е дъщеря на неин колега и студент по право. Още при първо виждане Петя разбира, че това е художникът, който иска да вдъхва цветът на приказните й странички. Илюстрациите и в трите книжки са в стил манга, а името на илюстратора е изписано със същата големина на шрифта, както и на авторката на приказките, защото Петя е категорична, че с Теодора са съавтори.
Само един поглед е нужен, за да се разберем, казва и за издателя на книгите си Бистрица Петкова.
Засега обаче поради липса на солиден спонсор приказките са издадени в бутиков тираж. Въпреки това вече си имат своите малки, но и големи читатели. Авторката разказва за случай, в който баба купила една от книжките за внучето си, а след няколко дни дошла и взела още една, но този път за себе си.
Освен приказки, юристката пише и стихове. Те са й по-отдавнашно занимание. За разликата между римите и приказното повествование казва, че усеща стиховете си като моментна емоция, която, ако не предаде на белия лист на момента, губи. Приказките обаче са по-дълъг процес. След идеята, върви поне месец срок, в който авторката я оставя да отлежи и чак когато всички детайли изкристализират, сяда да пише.
А за времето, в което се отдава на приказките, Петя Дичева казва, че е най-прекрасното й. Именно в тези мигове тя е научила урока си: че няма малки и големи чудеса!
М. Манолва
