Пътят през Книжовник който бе ремонтиран с 200 хиляди лева в края на септември миналата година, вече е прояден от дупки, някои от които създават реална предпоставка за инциденти. За това сигнализира хасковския лекар и живущ в Книжовник д-р Делчо Каравасилев. Къщичката на доктора в селото е точно до полегатия ляв завой, малко след ЖП презела. Точно на този участък 3 дупки вече са изяли асфалта и влизането в тях гарантирано вади колата от контрол, с вид на потърпевш обясни хирурга. Обикновено той карал бавно затова си спестявал инцидентите, но останалите „карали като хаймани“ по цветущото определяне на местния дядо Лозко. По думите му, белята се пече.

Проблема е не толкова в дълбочината на „ропите“ колкото че са на края на дълъг и прав като стрела участък, в който „хайманите“ надуват до 80-90 км/ч. Към нестабилността при такова влизане в завоя се добавя и непридвидимия ефект от раздрусването от дупките, а комбинацията е въпрос на време да изхвърли някой автомобил в близките огради или върху минаващите пешеходци, опасяват се хората от Книжовник.

Че новоремонтирания път не е по реда си, се вижда и от трудни за снимане но ясно видимите с просто око пропадания на платното. Те продължават горе-долу по цялата отсечка до центъра на селото.

Оказа се, че с това проблемите в козметиката на иначе скъпия път не свършват. Вече към изхода на селото естетическата чернота на асфалта се нарушава от няколко малки, но порядъчно остри дупки. Минаването през техните ръбове почти гарантирано пука гума или огъва джанта, а според хасковлия, закача и окачването на всяка по ниска кола. Човекът специално спря буса си да ни се оплаче, че е от пострадалите. Нито той, нито другите шофьори вярваха, че в този километър и половина са изсипани 200 бона. Или както язвително се изказа един от водачите - „Трябваше да има и златна пътна маркировка“. Впрочем, маркировка няма въобще.

Колкото и зян да изглежда пътя в момента, той е далеч от проказата, която го бе налегнала преди 1-2 години. Тогава пътната настилка се състоеше предимно от дупки, освен ако не бяха станали вече ями. Положението се влошаваше всяка година, понеже трасето е част от силно натоварен маршрут, почти единствен между Хасково и Стамболовска община, както и част от селата в Харманлийско като Върбово и Орешец. Книжовник получи прозвището най-лошия път в Европа, при това от баш европеец - англичанина Мартин Смит. Преди две години прелетял от Албиона, за да се засели тъкмо в Стамболово и се обрекъл на двукратно преминаване през дупките всеки ден на път за Хасково. Видът на лошия път не му понесъл /както и на колата му/ и човекът организира няколко бунта на изтормозените местни с искане за ремонт на отсечката през селото. Най накрая, на 27 септември миналата година, ремонтът стана факт. Държавното пътно възложи едни 200 хиляди на Консорциум Юг които пък възложи на хасковските фирми АБ АД и Графити Комерс. Последните свършиха работите за рекорден срок. Цената бе ясна още тогава, резултатът стана видим по-малко от година по-късно.

Г.Христов

Бързи три дупки дебнат точно на завоя за влизане/излизане от селото

Според местните са най-опасни като ги покрия дъжда

Дупките продължават в равномерно темпо и по-нататък към центъра

За 700 метра бяха преброени 7

Най-опасните са в края, там според местните пукането на гуми е гарантирано/виж и сн.1/