Изчезналият Росен е в неизвестност вече от месец

38-годишният димитровградчанин Росен Живков Ралев е в неизвестно вече близо месец, но още няма дори версия какво може да му се е случило.

За последно Росен е бил забелязан на 29-ти юли на път за работата си, която практикувал вече 18 години. Работел като специалист по прахово боядисване в ДАП-а и за целия този период не е имало случай да закъснее или безпричинно да пропусне работен ден, категоричен е работодателят му от последните почти 2 десетилетия Митко Тодоров.

Човекът, известен в Димитровград като майсторът на Голямата пейка и другите големи неща, е категоричен, че никога е нямал по-добър работник и по-съвестен служител. Това твърдят и малцината негови приятели.

„Росен бе скромно момче, падаше си по рок музиката, с никого е нямал проблеми“ твърди Тодор. Той е последният, който е видял Росен, след работа към 18 часа на път към вкъщи. Разменили няколко приказки и се разделили по живо по здраво. Два дни по-късно научава, че Роки го няма. Установил го първо Митко, после и родата на Росен. Младият мъж не е женен, но има голям род- три сестри, един брат и много братовчеди. Всички се втурнали да го издирват. Така вече 27 дни.

И роднини, и приятели са възмутени как един човек може да изчезне „ей така“ и толкова време полицията, не само да не може да го намери, ами и да няма представа какво може да му се е случило. Хората потърсиха съдействието на Haskovo.net,  за да може чрез нашата аудитория да получат някаква информация за Росен. Вече не се надяват на държавата, а само на себе си. Претърсвали по собствена инициатива Димитровград и парковете наоколо с надежда да открият нещичко, дори и най-лошото. Неизвестността направо ги убивала.

Росен е в пълна неизвестност, дори за полицията. Оттам само потвърдиха лаконично, че лицето е обявено за общонационално издирване два дни след изчезването му. Няма ли какво да съобщят като резултат, а не е допустимо да огласяват по какви версии работят. Според близките на Росен, по никакви, като дори не си дават много зор. Ето и част от писмото на сестрата на Росен Деница Желева, публикувано на 17-ти август в сайта Липсва.ком и тагнато от много хора във Фейсбук.

„Как в нашата скапана държава България не могат да намерят един човек вече втора седмица, където и да е той. Как само един полицай се занимава със случая при условие, че може да поиска хора и да направят по-мащабно претърсване. Как може да пиша до 1000 медии и никой да не отрази случая, никой да не желае да помогне. Как трябва ние сами да претърсваме града и парковете, а полицията да не прави нищо. Просто не знам какво да правя вече… Ето го и нашият случай. Моля ви, обърнете внимание на това как полицията търси изчезнал човек, как нямат необходимите правомощия и как не вършат нищо още в първите часове, а камо ли по нататък. Става въпрос за брат ми, 18-и ден няма никаква следа от него. Той не е човек, който би зарязал всичко и да отиде някъде без да се обади. Работи в една фирма вече 18 години, от работа се прибира вкъщи, не дължи пари на никого, няма лоша компания.“

Деница е афектирана заради най-вече от „незаинтересоваността“ на полицията. По думите и няколко дни ченгетата не влизали в апартамента на Росен, въпреки че роднините ги канели, за да се открие някаква податка къме може да е изчезналия. Два дни телефонът на Росен звънял на свободно, но в този период не била направена засечка с мобилния оператор каква е локализацията на апарата, бесен е шефът му Митко. После батерията на устройството паднала. Намекнали им за самоубийство. Което бе категорично отхвърлено от близките. Росен нямал здравословни и финансови проблеми. Имал собствен апартамент в Димитровград, който изплащал от 5 години с потребителски креди-оставали му едва 1000 лв. Митко Тодоров проверил всички кредитни институции, за да се убеди, че Росен не е теглил друг заем. „Да му трябват 50 лв ще знам. Камо ли кредит“ категоричен е той. Абсурдно е да се е дрогирал, категоричен е Митко. „Клиенти му оставят пари, той ми ги отчита даже с бакшиша. Два лева за кафе да му трябват ще пита, каква дрога?!“ Нямал проблеми с хората а липсата на жена до него се обяснявала със срамежливостта му. „Пък и нямаше пари момчето, как да си хване жена“ свива рамене Тодоров. Според негови приятели, затвореността на Росен е била в рамките на нормалното. Понякога сядал с тях на по-биричка, но нищо повече. Никога не влизал с скандали и пререкания.

Сестра му Деница пък вече не предполага, само моли:„Моля ви ако някой го види, да сигнализира в полицията. Брат ми е висок - 1.75 м, със светло кестенява коса, с кафяви очи, леко плешив. Най-вероятно е бил облечен с къси дънкови панталони и по джапанки“ умолява Деница и оставя телефон за контакти 0391 6 55 83 или да позвъни в полицията.

Г.Христов