Христо вече преместил бивака си в съседната болница

Въгларовският партизанин Христо Борев Орлинов, който живееше в землянки в двора на МБАЛ Хасково, се изтарикатил да премести бивака си на други, по-слабо посещавани места. 27-годишният мъж, който има видими психически проблеми, усетил, че обстановката в областната болница не е подходяща за него, след като заради случая с Кирчо безпризорните бяха поставени под особено наблюдение от хасковските социални. В началото на август известният в Хасково Киро Лъва за малко не почина в двора на болницата от хронично заболяване, водещо до възпаление и гангрена на краката и бе спасен с комбинираните усилия на социални и лекари. Гледката стресира стотици хасковлии, които заляха медиите със сигнали за драмата. За да не допуснат повече подобни ексцесии, лекари и социални обединиха усилията си да помогат, ако трябва и принудително, на тези несретници. Сред най-упоритите е Христо, който бе изкопал 6 /шест/ землянки в двора на МБАЛ, където нощувал зиме и лете. Болницата ги зари и започна да издирва мъжа. Той обаче буквално изчезнал през последните 3 седмици. Не го откриха и социалните.

Мистерията бе разкрита наскоро. Орлинов преместил бивака, или по-скоро биваците си, в двора на бившата военна болница и в зоната около недовършения хирургически блок. Появявал се рядко в МБАЛ, колкото да изкрънка някоя стотинка за кафе и храна. Редките му посещения навели персонала на мисълта, че мъжът се е взел в ръце или че му се оказва някаква помощ. В действителност ситуацията била същата като преди, но на друго място.

Все пак на Христо се помага. С помощта на кмета на Въгларово Диян Димов му се вади лична карта за сметка на кметството, за да може Христо да мине ТЕЛК. По подобие на майка си бездомникът има умерена умствена изостаналост, но не се лекува, нито е посещавал специализираните заведения. В момента, в който мине ТЕЛК и му се отпусне някаква пенсия, той ще бъде въдворен, ако трябва и с прокурорско постановление, в специализирано заведение, където да се грижат за него.

Намесата на въгларовския кмет не е учудваща, защото майката на Христо живее отдавна в къща във Въгларово, но в условията на голяма бедност. За да й помогне, кметът и осигурил работа по почистване на градинките и зелените площи на селото, а да й помага наел и Христо. Кметът бил и единственият човек, с когото несретникът въобще пожелавал да общува. Недоверието към другите стигнало дотам, че отказал дори да лекуват премръзналите му крака, в резултат на което пръстите му изгнили.

Очаква се казусът с въгларовския партизанин да има развитие до седмица, след което да се пристъпи към трайно разрешаване на случая.

Г. Христов

Старите му землянки са зарити, но бездомникът си направил нови на новото място