Делчо Делчев е убеден че нещата могат да се случват по-добре в родния му град |
Хасковлии не припознават града си като „своя град”, защото развитието му минава без тяхно участие. Всеки втори запитан за случващото се тук отговаря, че никой не го пита. В резултат гражданите не са емоционално обвързани с настоящия имидж на града. Заключението е на двама външни за Хасково хасковлии, които, преценяват нещата тук от разстоянието на времето и пространството. Делчо Делчев и Радосвета Кирова направиха заключенията си в края на миналата седмица, докато бяха лектори в конференция "Публични политики в хасковски регион 1.0", чиято идея бе гражданското общество да може да изразява и „вмъква“ предложенията си в процеса на взимане на решения за бъдещето на града им.
Той е от Хасково, но живее и работи в София. Тя е с роднини в Хасково, но иначе е от Велико Търново и също работи в София. Съпрузите са архитекти, но освен това са сътрудници в неправителственото сдружение „Трансформатори“, което успя да трансформира разрушителната идея за монумента „1300 години България“ пред НДК в творчески дебат как да бъде запазен и променен така, че да бъде разпознаваем за младите хора. Дебат, с който властта, в лицето на софийска община, се съобразява вече няколко години и който е на път да докара видим резултат.
И след като може в София, следва да може в Хасково. Идеята на конференцията е да се измисли алгоритъм, с който една общоприемлива гражданска позиция да бъде вменявана на властимащите. Наистина, нищо не задължава властта да се съобразява с тези предложения, но поне ще стане ясно че НЕ се е съобразила с желанията на хората. Което ще е аргумент, когато се обърне към тях на следващите избори. Разбира се, има има и гледната точка, че тук неща все пак се случват и те се харесват на някои дори и без да бъдат питани предварително. Според Делчо и Роси обаче това е измамно: Един град /като Хасково/ е обречен на умиране, ако има само активна община и пасивни граждани. Обратното също е вярно, но е по-видимо.
Теорията на нашенците от София е добра, но им бе припомнено, че на обсъждането на годишния бюджет на общината дойде само 1 /един/ гражданин. „Когато многократно предложенията ти не се взимат под внимание, се губи мотивация и хората се дръпват от взимане на решения“, обясни го Радосвета. Но е вярно и също, че хората тук сякаш са капсулирани и не им пука какво става около тях, признава Делчо. Може би еснафията идва в повече или просто липсва естествен център за социални контакти, където една позиция да бъде избистрена и стане малко или много обща. В резултат, някои въобще нямат позиция, разсъждава Делчо. В града на 100-те кръчми всичко се обсъжда на маса, което не е място за позиция или за обмяна на някакви креативни идеи. Липсва форум. И това според двамата не може да бъде Фейсбук и интернет, защото позициите там са анонимни или неангажиращи. Никой не ги отстоява, нито ги съгласува с експерти, за да се види практически възможни ли са или не. Именно такива начини предлагаха на конференцията. Практическите въпроси от рода - какъв орган ще събира, обобщава и лансира пред властта предложенията и как и кой ще финансира подобна организация, са оставени за после. В началото е словото, в случая теорията, уточняват участниците във форума.
Според гостите, представата на местните за Хасково не е еднозначна, а когато я има, е свързана с някакви туристическите клишета. Като например Градът на Богородица. Което според Радосвета е смешно - “Това може да е градът, където е статуята на Богородица, но какво общо има с Божията майка?“ Извън теологичните тълкувания двамата само свиха рамене при въпроса дали някой от техните градове /един от които е половин България/, възприемат по този начин Хасково.
Паметниците са стара слабост на архитектите и точно към тези в Хасково бе насочено и част от тяхното експозе. И двамата бяха удивени, че наличните тук не са резултат от творчески конкурси с участието на много автори, а са резултат от еднолични актове. Това пречи подобни забележителности да станат разпознаваема част от облика на града, дори и да имат художествена стойност, смятат Делчо и Роси. Затова дори самите хасковлии не представят с тях града си пред другите, а административно това няма как да стане.
„Хасково ще се окаже на културен кръстопът. Пловдив става национална столица на културата, другите градове вече са избистрили своята идентичност, но с какво ще запомнят Хасково тези, които го пресичат по транспортните коридори?“ Изходът е в така наречената културна индустрия, която в световен план е сериозен бизнес ресурс с 3-4 % от БВП. Културната индустрия е залагане на всичко с елемент на съзидателност и най-вече, както настоява конференцията, на включване на нови хора, които да дават оригинални идеи.
Въпросът е дали хасковлии ще го могат, а властта ще го иска. Тук и двете неща не са много сигурни.
Г. Христов
Търновчанката Радосвета е категорична, че град с активна община и пасивни граждани е обречен. сн -лични |
Гацо халтурата