Веществата за потискане на горенето, формалдехидът и летливите органични съединения, които не трябва да намират място в къщите ни, са истински бич за онези хора, които страдат от свръхучвствителност. Една малка, концептуална къща, построена от една жена собственоръчно, може да послужи за образец за всички, които страдат от сверъхчувствителност и различни автоимунни заболявания. Това е модел за дом, който е построен без отровни бои, лепила, пластмаси и химикали.

Корийн е млада жена, която страда от тежки реакции към синтетичните химикали. За да си осигури комфорт в дома, тя е построила собствена малка къща от внимателно подбрани и тествани материали. Това е един прекрасен модерен дизайн, минималистичен, но много ценен. Корийн е проучила лично всички материали, тествала ги е ие построила къща от тях, но по-ценното е, че е създала страхотен блог, документирайки процеса на изграждането. Неговите обширни ресурси могат да послужат на други хора, страдащи от същите чувствителности. Е, не й е било никак лесно.

В процеса на работа Корийн изучавала внимателно съдържанието на всеки материал. Събирала информация от други блогове, от книги, опт продуктови спецификации, от консултанти, от еко-организации…

Домът е с размери 7 на 3 метра – не голям – построен по образец от друга малка къща. Пространството е разпределено така, че се използва и таванът.

Самата Корийн е вложила не само много време, но и доста средства, защото екологичните материали често са по-скъпи. А и често са по-тежки, което има значение, когато правиш дом от каравана.

Всеки материал е бил тестван. Тестване – това значи чувствителният човек да спи до него, да до помирише, докосва и взаимодейства с него.

На свой ред това значи, че ако даден материал се окаже дразнещ, тестването приключва с разболяване. Тестването на няколко такива материала означава неколкократно разболяване.

Нужно е и време за възстановяване.

Въпреки стараталната работа, не всичко работи идеално. Например малката баня е съчетана с тоалетна за компостиране, която обаче не работи добре. Корийн установила, че тя е прекалено малка и не може да се изпари течността, генерирана от един единствен човек. Сега тя мисли как да се справи с проблема.

При всички положения обаче малките къщи, поместени в каравани, са терен, много по-лесен за експериментиране в сравнение с истинските къщи.

Разбира се, хората, които са по-близко до строителството, може и да не са съгласни с изводите на Корийн. Някои от тях критикуват нейния избор на изолация (памучна изолация), като твърдят, че тя е неефективна и това е причината за големите сметки за отопление и охлаждане.

Разбира се, може да се поспори и за това дали къщата е изцяло „без химикали“, защото например плотът от магнезиев оксид е също вид химия. Но как иначе би могла да се нарече здравословната къща – „дом без ЛОС / фталати / огнезащитни и огнепотискащи вещества / формалдехид“ (а и не бихме могли да го поберем в заглавието).

Въпреки криткиките, това е едно забележително произведение в сферата на строенето на домове – резултат от продължително проучване, проектиране, строителство и документиране. То може да бъде основа за подобрения и създаване на още по-добри, здравословни домове.