Няма нито едно основание, което да налага и до момента КТБ да бъде обявена в несъстоятелност. Загубата в случай на несъстоятелност и за държавата – пряка и косвена, да не говорим за клиентите, вложителите, ще бъде несъизмеримо по-голяма отколкото всички предполагаеми разходи по повод на оздравяването на банката. Това заяви в предаването на БНР "Преди всички" финансистът Емил Хърсев, който е част от Инициативния комитет за решаване на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ).

По думите му всички данни, които получават от работата на екипа квестори, който провежда особеният надзор, показва, че оздравяването и стабилизирането на банката е възможно и за това трябва да се работи.

За предложения от Оманския фонд план банкерът коментира: "Целта на един обществен комитет е да обедини различните мнения, да търси консенсус, да предлага принципи. Едва ли един или друг план, който би могъл да се обсъжда от компетентната администрация на БНБ, би бил в центъра на вниманието на точно един обществен комитет, не е наша работа. Коментар – да. Обществото трябва да има мнение по тези въпроси – кое е добро, кое е лошо, защо".

Запитан за възможността Оманският фонд с други инвеститори чрез схемата "държавна помощ" да предложи решение за кризата, Хърсев обясни, че за него това е един съвсем разумен вариант.

Мисля, че въпросната помощ би трябвало да се параметризира съвсем ясно в процеса на разговорите. Засега е твърде мъглива – не е ясно акционерът точно какъв ресурс предлага, не е ясно въпроса за държавна помощ как го вижда. Тези неща така или иначе ще се изяснят. Няма проблем, обясни банкерът.

По-нататък той защити варианта със спасяване на банката, обяснявайки: "

Да допуснем, че банката не бъде спасена, изпадне в несъстоятелност. Това означава, че държавата очевидно ще похарчи едни пари, за да възмезди първо гарантираните вложители, второ – ще загуби средства – общински, държавни, всички министерства, които се намират в тази банка. Да допуснем, че примерно общите загуби в този случай на държавата ще са примерно 4 млрд. Идва инвеститорът и казва "Имам 1 млрд. лв." - разбира се, че трябва да му предложим поне 3 млрд. държавна помощ поради простата причина, че така губим 3 млрд., а не 4 млрд. Дори в лошото има по-добро.