На Кръстовден (или още денят на Въздвижението на Господния кръст), хиляди българи се събраха в местността Кръстова гора в Родопите за литургия под открито небе. Духовното тържество започна привечер с празнична вечерня, която продължи с утреня - от 00.00 ч., в нощта срещу 14 септември.
Историята на празника датира от 326 г. Тогава, по заповед на царица Елена, майката на император Константин Велики, издирили кръста, на който бил разпънат Христос. Не знаели как да го разпознаят, понеже Исус бил разпънат редом с разбойници. Затова започнали да допират дървените кръстове до мъртвец и до болна жена. От допира с един от тях, мъртвецът оживял, а болната оздравяла.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм "Възкресение Христово". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Днес се смята, че част от чудотворния кръст е в българската местност Кръстова гора. И още, че точно тази нощ небето се отваря за вярващите, за да ги дари с благодат.
