Изследователи съобщиха в неделя, че са създали външен за човешкото тяло апарат, способен да изчисти кръвта от патогенни организми с помощта на магнити. Това е обещаваща възможност за нов път в лечението на обща гнойна инфекция или заразни болести като еболата например. Методът, който имитира работата на далака, засега е изпробван само върху плъхове. Използват се намагнетизирани топчета с наноразмер (под една хилядна от милиметъра), покрити с кръвен протеин, създаден по генетичен път и наречен MBL.
Протеинът MBL се свързва с патогените и токсини, които след това могат да бъдат "извлечени" от кръвта благодарение на магнитните нанотопчета, които се държат като малки магнити.
След като бъде изчистена, кръвта се въвежда отново без промяна на състава или степента на съсирване.
Изобретението, разработено от американски учени е предназначено за лечение на инфекции на кръвта, които засягат 18 милиона души по света всяка година със смъртност между 30% и 50%. Микробите, които ги причиняват, често са устойчиви на антибиотици.
Ако устройството се окаже толкова ефективно и безопасно и при хората, то може да позволи "физическо почистване на кръвта чрез премахване на голямо разнообразие от патогени и токсини", каза пред АФП Доналд Ингбер, един авторите на изследването, публикувано в списанието "Нейчър медисин" (Nature Medicine). Той добави, че лечението може да се провежда "дори преди патогените да бъдат идентифицирани и преди да бъде избрано оптималното антибиотично лечение".
Това означава, че този тип лечение един ден може "да бъде полезно" и при лечение на пациенти с ебола, доколкото протеинът MBL се смята за способен да се свърже с вируса, който причинява тази хеморагична треска.
Протеинът също би могъл да се свързва с вируса, предизвикващ СПИН, и Марбургска хеморагична треска, много подобна на ебола.
По време на експеримента учените са заразявали плъхове с два вида бактерии - Ешерихия коли и Златист стафилокок - и са успели да премахнат 90% от бактериите от кръвта чрез своето изобретение.
Те добавят, че когато инжектирали "смъртоносна доза" ендотоксин (токсин намиращ се във външната мембрана на някои бактерии), те успели да подобрят "в забележима степен" оцеляването на животните.
Но Ингбер признава, че експериментите с по-големи животни и при хора ще отнемат години, преди да бъде одобрен методът.
