На 22 септември 1908 година във Велико Тър­ново с манифест княз Фердинанд обявява не­зависимостта на Бъл­гария. С този акт на практика се отхвър­лят последните васал­ни връзки с Османска­та империя. Княжест­во България става не­зависима държава на­чело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили призна­ват официално българската независимост.

Денят е обявен за официален празник с решение на Народно то събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от нова­та история не се оце­нява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се по­явява на картата на Европа след петвеков­но османско владичес­тво. Условията за обявя­ването на Независи­мостта на младата българска държава в началото на XX век би­ли изключително бла­гоприятни. През лято­то на 1908 г. младо- турската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро- Унзария - една от Ве­ликите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анекси­ра двете от провинци­ите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. За­това и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Ви­ена) да съгласуват действията си.

Междувременно бъл­гарските власти зав­земат източните же­лезници в Южна Бълга­рия и това поражда "известни" икономи­чески противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви неза­висимостта. Но пра­вителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата "Све­ти 40 мъченици" в ста­рата българска столи­ца Велико Търново - символичен акт на продължение второто българско царс­тво. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черква­та "Свети 40 мъчени­ци" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър- председателят Мали­нов прочита отново манифеста на истори­ческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската диплома­ция, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал цар. Деликатната си­туация, която настъп­ва след нарушаването на Берлинския дого­вор, е успешно разре­шена.

Първо била спечеле­на Британската им­перия, която поставя условието - да започ­нат преговори между българското прави­телство и Високата порта. Българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Висока­та порта иска България да плаща голям данък, тогава министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на бъл­гарската армия. Ру­сия не желае военен конфликт на Балкани­те и се заема да пос­редничи в преговори­те. Тя се съгласява да опрости дълга на Ос­манската империя, останал още от Руско- турската война от 1877 - 1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това ста­ва на 6 април 1909 г., след което в продъл­жение на 10 дни евро­пейските сили призна­ват България за царс­тво и за независима държава.

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, по­даници на Негово Величество Румънския Крал, и от юначни­те Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските ве­риги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският На­род, непоколебимо верен към па­метта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хуба­вата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Алексан­дър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейство­то на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя култу­рен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавни­ят му глава не могат освен еднак­во да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държава­та Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радва­ме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съе­динената на 6 септемврий 1885 годи­на България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбо­ко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съ­чувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето цару­ване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО под­писано:

ФЕРДИНАНД I

ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Пред­седател и Министър на Обществени­те Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външни­те Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев