През потока бежанци се промъкнал болен от СПИН и фенове на Ал Кайда

Спинозен бежанец за малко не издъхнал в Харманли това лято, след като се оказало, че не е диагностициран със съответните тестове на влизане в България. Месец след като бил настанен в лагера, състоянието му се влошило драстично. След преглед и изследвания била установена зараза с ХИВ, потвърдена впоследствие от лаборатория в София. Болният сириец бил транспортиран към столицата за лечение по спешност. Мъжът бил на средна възраст, незнайно откъде идващ и със спорна самоличност. Впрочем имената /известните/ се пазят в тайна заради естеството на болестта. Трябвало да се пази достойнството на болния и да няма дискриминация. Как се е озовал със смъртоносната зараза в Хасковско, остава загадка.
Едно от възможните обяснения дава началникът на лагера о.з. полковник Марко Петров. Според него в лагера пристигали три групи бежанци - тези от ГКПП-тата/легални/, заловените на зелената граница /нелегални/ и съвсем нередовните, които били вкарвани от каналджии. Поне 80 души от последните се появили през годината пред вратите на лагера в Харманли, без властите да подозират за тях. Каналджиите ги изсипвали пред вратите и се омитали бързо, като оставяли държавата да се погрижи за пришълците. Според служители на лагера в Харманли, част от нелегалните дори имали инернет карти на телефоните си с указан маршрут и местоположение на лагера, така че дори и от по-далече можели безпроблемно да се ориентират до целта. Пълна мъгла е как арабите и техните водачи са форсирали границата и от къде. Дори и от ДАБ признаха в националния ефир, че 30-километровата телена ограта по границата с Турция не е съвсем ефективна и през нея продължават да преминават хора. Даже и незабелязани от гранична полиция.
При този приток е твърде възможно някои да се изплъзнат от ситото на здравния контрол в лагера, предполага Петров. Здравното обслужване на мястото и без това е проблемно, заради липсата на достатъчно лекари, особено такива, които могат да издават направления. Това води до куп здравословни усложнения, задълбочавани и от отказа на бежанците да признават болести или пък да отказват лечение.
32-годишната майка на 9-годишното сирийско момче Хусаин например отказвала категорично лечение в България. Момчето е с диагноза ДЦП/детска церебрална парализа/. Майката обаче не щяла лечение у нас и настоявала за болница в Германия. Там били и част от нейните близки. На д-р Емилия Дачева, която рабои на граждански договор в лагера, обаче направило впечатление както крайната отпадналост на детето, така и множеството гноясващи рани по главата и тялото му. Хусеин бил на 9 години, но тежал едва 12 килограма и не можел да ходи сам. Детето страдало и от остро вирусно заболяване на дихателните пътища, но майката отказала да лекува и това. Раните пък приличали на травматизъм, който можел да е причинен и от побой. Лекарят незабавно уведомил социалните. На 29-ти август момчето било изведено от социални и полиция и настанено за лекуване в хасковската болница. Там острият му ларингит бил излекуван и Хусеин е изписан на 1-ви септември. ДЦП обаче остава, като поради липса на клинична пътека за това заболяване в Хасково, пациентът трябва да се транспортира до УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. Майката обаче все така отказва. Раните по тялото на Хусеин пък били от периода на бурни скандали между двете жени на баща му. Коя от тях го е била и какво точно се е случило, не е уточнено, поради пълния отказ за съдействие от страна на сирийското семейство. Понеже не са български граждани, социалните не могат да стартират процедура по отнемане на детето и към момента то се отглежда все още в лагера в Харманли с биологичната и втората си майка.
Освен носители на смъртоносни зарази, в лагера попадат и джихадисти*. Сириец, двете му жени и 7-те му деца дошли от Швейцария ?! и след настаняването си в лагера започнали опити да правят клетка на Ал Кайда. За щастие ръководството на лагера разбрало това по вътрешни канали и сигнализирало полицията. Многолюдната фамилия е била екстрадирана в Турция.

*от Джихад - свещена война на мюсюлманите срещу всички останали

Г. Христов